5. Наследствени катаракти

Наследствените катаракти са генетически обусловени и се предават обикновено доминантно, по-рядко рецесивно. Те биват частични и тотални. Наследствените катаракти обикновено не прогресират.

По разположението в лещата и по морфологията на мътнините се различават следните по-типични форми на наследствени катаракти: предна поларна катаракта и задна поларна катаракта.

Касае се за малки, ограничени, белезникавосивкави мътнини, разположени субкапсулно в предния или задния полюс на лещата. Зрението обикновено не се засяга. Пирамидалната катаракта е разновидност на предната поларна катаракта, когато върху предната лещена капсула точно в центъра на лещата се открие пирамидално надигане с бял цвят. Това всъщност е остатък от пупиларната мембрана. Пирамидалната катаракта също не пречи на зрението и не се оперира.

Наблюдават се още: нуклеарна катаракта, при която мътнината заема ембрионалното ядро на лещата, вретеновидна катаракта, при която мътнината има форма на вретено и се простира по оста на лещата, звездовидна катаракта, при която мътнините са наредени под формата на звезда, коронарна катаракта, с едри мътнини под формата на бухалчици, наредени като корона в периферията.

• Вродена катаракта - cataracta congenita

Вродените катаракти са всъщност придобити по време на ембрионалното развитие на плода под въздействието на външен фактор. Те не са генетично обосновани и не се предават по наследство. Типичен пример в това отношение представляват вродените катаракти при ембриопатиите (рубеола, токсоплазмоза и др.), при които се развиват тотални катаракти със или без други увреждания в очната ябълка.

Особено място заема слоестата вродена катаракта. Тя не е рядко заболяване и поради това, че води до чувствително намаление на зрението у децата, е обект на оперативно лечение. Като етиологични моменти за появата на слоеста катаракта се изтъкват тетанията, рахитът и спазмофилията, въобще състояния, свързани със смущения в калциевата обмяна.

Измененията в лещата са типични и лесно се откриват при разширени заници. При просветляване кората на лещата в периферията изглежда съвършено прозрачна, но тези слоеве, които са около ядрото, са потъмнени. Самото ядро е също прозрачно, обвито, както се казва, в слой непрозрачна кора. Особено характерни са т.нар. "ездачи", разположени като скоби върху потъмнените части на кората. Засягат се винаги и двете очи.

Големината на катарактата, както и нейната плътност, определят поведението на лекаря. В някои случаи зрителната острота може да се подобри чувствително, като се децентрира зеницата посредством оптична иридектомия. Така се дава възможност на детето да гледа през прозрачните периферни части на лещата. В други случи лещата трябва да се отстрани оперативно и да се предпишат корекционни очила или контактни лещи.

Тоталните вродени катаракти се лекуват само оперативно. Прави се дисцизия на лещата, линеарна екстракция или аспирация на лещените маси.