8. Как се поставя диагнозата?

Катарактата може да бъде диагностицирана със сигурност само при изследване с просветление и биомикроскопия при широка зеница. В диференциално диагностичен план трябва да се има предвид на първо място простата глаукома. Тъй като и двете състояния се развиват в напреднала възраст и в много от случаите могат да се наблюдават едновременно, то при всяка диагностицирана катаракта трябва да се изключи наличието и на глаукома.

При всяка старческа катаракта е необходимо офталмологът да измери очното налягане, да се осведоми за състоянието на ретинените функции, като провери перцепцията и проекцията на светлината на заболялото око. Задължително се проверява проходимостта на слъзните пътища и се консултира специалист по вътрешни болести за състоянието на сърдечно-съдовата система на болния. Правят се рутинни лабораторни изследвания на кръвта и урината.

Някои други специални очни изследвания могат да бъдат проведени при съмнение за наличие на други очни заболявания, особено при идентифициране на преоперативната загуба на зрение, дължаща се на тях. Освен рутинните тестове за зрителна острота, могат да бъдат проведени тестове за светлочувствителност и контраст, както и конфронтационно изследване на зрителните полета, за да се направи пълна оценка на зрителната функция. Пациенти с анамнеза за глаукома, заболяване на оптичния нерв или аномалии на ретината трябва да бъдат подложени на автоматичен тест на зрителното поле и да се документира степента на зрително увреждане преди операцията.

При пациенти със суспекция за макуларна увреда могат да бъдат приложени следните изследвания, за да се направи оценка на макулната функция: Мадокс тест, тест за фотострес възстановяване, ентоптоскопия със синя светлина, ентоптичен Пуркиние феномен и визуално провокиран отговор и електроретинография (VER-ERG).

При пациенти с плътни катаракти, при които адекватната визуализация на фундуса е затруднено, Мадокс тестът може да бъде използван за груба оценка на макулната функция, като при детекция на голям скотом, представен като загуба на червена линия, може да се предположи наличие на макулна патология.

Докато тестът за фотострес възстановяване представлява полуколичествен метод за оценка на макулната функция, ентоптоскопията със синя светлина и ентоптичния Пуркиние феномен представляват субективни методи за оценка на макуларната непокътнатост. Най-обективният метод за измерване на макуларната функция е VER-ERG.

Няколко измервания трябва да бъдат осъществени преоперативно, особено ако се очаква да бъде извършена катарактна екстракция с интраокуларна имплантация на лещата. Необходимо е да се извърши и точна оценка на рефракцията на двете очи преди имплантацията на лещата, тъй като последната трябва да бъда съвместима с наличните особености и нарушения на рефракцията.

Роговичната цялост, особено на ендотелиалния слой, трябва да бъде добре оценена чрез пахиметрия и спекуларна микроскопия, за да се предвидят следоперативните увреждания на корнеята (например, оток на роговицата, роговична декомпенсация) и да се преценят рисковете и ползите от осъществяване на екстракция на катарактата.