2. Честота и разпространение

Метаболитният синдром, макар да не е отделен в самостоятелна болестна единица, представлява една от водещите причини за развитие на захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания и свързаните с тях усложнения. Състоянието показва тревожна тенденция към стремглаво, постоянно и повсеместно нарастване на честотата, като е характерно следното:

• честота в световен мащаб: по данни от различни източници през последното десетилетие честотата на метаболитния дисбаланс е нараснала значително в световен мащаб, което е в тясна връзка с регламентиране на критериите за синдрома, но и особеностите в съвременния начин на живот (липса на физическа активност, стрес, наднормено тегло, нездравословно хранене). Проучвания показват честота в диапазона между 20 и 35 процента в световен мащаб, като разпространението е по-ниско в страните с ниска честота на наднорменото тегло и затлъстяването и съответно значително по-висока в страните, в които този проблем е разпространен
• честота в България: липсват точни данни за честотата на метаболитния синдром за България, но се предполага, че тя варира в диапазона около и над 35 процента, като вероятно е значително по-висока, но ниската здравна култура и липсата на регламентирани и задължителни ежегодни профилактични прегледи затруднява точните изчисления и оценка на проблема. Предполага се, че във възрастта около 50 години приблизително всеки втори е засегнат от метаболитните нарушения
• честота според определени фактори: липсват значителни различия в честотата между мъжкия и женския пол, налице са определени разлики между отделните етноси, но най-значителни са различията в отделните възрастови групи. Счита се, че над 45 години приблизително всеки втори е засегнат от метаболитния дисбаланс, но е тревожна тенденцията към нарастване на честотата сред детската популация и подрастващите във връзка с нарастване на затлъстяването в тези групи