8. Лекарства за лечение на метаболитен синдром

Успешният контрол на повишените нива на кръвната захар (хипергликемия) и наличната инсулинова резистентност често изискват подпомагане с подходящи лекарства, като ефектът от тях би бил още по-бърз и голям при спазване на елементарни хранителни ограничения и леко повишаване на физическата активност:

• метформин: метформин е един от най-често използваните, с най-висока ефективност и сравнително добър профил на безопасност перорални антидиабетни агенти. Използва се както за перорална терапия при диабет тип 2, така и при инсулинова резистентност, метаболитен синдром, синдром на поликистозните яйчници, а в някои случаи и при лица със затлъстяване и гранични стойности на кръвната захар. Медикаментът се предприема съобразно особеностите при конкретния пациент в подходяща доза и режим, като при продължителен прием е необходимо проследяване нивата на витамин В12 и при установяване на намаление следва да се предприеме допълнителна суплементация
• акарбоза: акарбозата принадлежи към инхибиторите на алфа глюкозидазата, като нейното действие се състои в предотвратяване на разграждането на различните въглехидрати в интестиналния тракт и съответно понижаване на кръвната захар. Приложен самостоятелно медикаментът показва задоволителни резултати само при около една четвърт от пациентите, поради което често се комбинира с метформин
• други: пиоглитазон, росиглитазон и троглитазон представляват перорални антидиабетни лекарства, които увеличават чувствителността на мастната и мускулната тъкан, както и на черния дроб към инсулина. Прилагат се сравнително ограничено във връзка с наличието на по-безопасни алтернативи и високия риск от сериозни чернодробни, токсични и сърдечно-съдови усложнения

За овладяване на наличните нарушения в липидния профил (понижен HDL холестерол, високи триглицериди, висок LDL холестерол) са разработени така наречените антихиперлипидемични лекарства. Прилагат се самостоятелно или в комбинация с определени добавки и промени в хранителния режим, като сред най-често използваните се включват:

• статини: причисляват се към едни от най-популярните и най-често използваните средства за понижаване нивата на холестерола, като основните представители включват ловастатин, розувастатин, аторвастатин, симвастатин и други. Статините са едни от най-ефективните средства за понижаване на LDL холестерола, като допълнително оказват благоприятен ефект и върху HDL холестерола
• фибрати: използват се главно за повлияване нивата на триглицеридите и HDL холестерола, като сред основните представители се включват клофибрат, фенофибрат и гемфиброзил. Тъй като употребата им се асоциира с относително висок риск от поява на странични ефекти при определени групи пациенти, следва да се прилагат с повишено внимание
• секвестранти на жлъчни киселини: показват сравнително по-ниска ефективност в сравнение със статините, като за постигане на оптимални резултати в много от случаите се комбинират със статини. Основни представители са колестирамин и колесевелам, като за намаляване риска от странични ефекти се препоръчва допълнителен прием на мастноразтворими витамини и избягване приема на някои антибиотици, антиациди и лекарства за щитовидната жлеза

Хипертонията е чест проблем при пациентите с метаболитен синдром, като в някои случаи е изключително трудно да се овладее без подходяща медикаментозна терапия (антихипертензивни лекарства). Изборът на препарат или комбинация от средства, дозата и особеностите се определят строго индивидуално.

Сред най-често използваните лекарства при хипертония се включват:

• бета блокери: представляват едни от най-популярните антихипертензивни средства, използвани също и при аритмия и стенокардия. Основни представители са небиволол, метопролол, бизопролол и много други, като са изключително подходяща опция на избор като стартова терапия при лица под 50 години. Следва да се вземе под внимание рискът от определени странични ефекти при продължителна употреба, като еректилна дисфункция, намаление на либидото, влошаване на липидния статус, чернодробни и бъбречни увреждания
• АСЕ инхибитори: особено подходящи при лица с подлежащ диабет и бъбречни увреждания във връзка със своето нефропротективно действие. Основните представители са лизноприл, еналаприл, трандолаприл, периндоприл и други, приложени самостоятелно или в комбинация с диуретици или бета блокери
• сартани: наричат се още АТ1 блокери, като представляват по-безопасна алтернатива на АСЕ инхибиторите. Лосартан, валсартан, ирбесартан се използват често при лица с хипертония и риск от бъбречни, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти
• други: при необходимост към терапията могат да бъдат включени подходящи диуретици, калциеви антагонисти, директни ренинови инхибитори, миотропни вазодилататори и много други

Много от създадените лекарства за потискане на апетита и редукция на теглото са забранени за употреба във връзка с висок риск от различни странични ефекти (тежки сърдечно-съдови усложнения, депресивни епизоди, суицидни мисли и действия, чернодробни увреждания). Сред безопасните алтернативи се включват:

• орлистат: опция на избор е препаратът орлистат, представляващ апетит потискащо лекарство с периферен механизъм на действие, като води до потискане на около една трета от приетите с храната мазнини. Много добри резултати се съобщават при комбинирането му с подходяща хипокалорийна диета и повишена физическа активност. Главните рискове са свързани с развитие на дефицит на мастноразтворимите витамини, фекална инконтиненция (невъзможност за задържане на фекалните маси), метеоризъм, зацапване на бельото и други
• добавки: за потискане на апетита и подпомагане на отслабването могат да се използват добавки, съдържащи L-карнитин, L-тирозин, екстракт от плодовете на растението Garcinia cambogia, екстракт от канна (скелетиум), конюгирана линолова киселина, водорасли, зелен чай и други след консултация с лекуващия лекар