Метаболитен синдром

Метаболитният дисбаланс е едно от най-често срещаните нарушения в световен мащаб, характерно за съвременния начин на живот. Честотата нараства с напредване на възрастта, като в някои райони се описва засягане на всеки втори човек на възраст над 45 години. Макар да не е отделно заболяване, метаболитният синдром има важно социално-икономическо значение във връзка с многобройните рискове, които крие и своето повсеместно разпространение.

Метаболитният синдром е мултифакторно заболяване, което се дължи на голямо разнообразие от причини и фактори, по-важните от които са затлъстяване и голяма коремна обиколка, инсулинова резистентност и хипергликемия, заседнал начин на живот, обездвижване, нездравословно хранене, някои вредни навици, стрес, прием на някои лекарства, като рискът нараства при наличие на фамилна обремененост.

Метаболитният дисбаланс не е отделно заболяване, а съвкупност от компоненти, които го характеризират. Отделните компоненти включват хипертония, инсулинова резистентност, абдоминално затлъстяване, високи нива на триглицеридите, ниски нива на HDL холестерола. Осезаеми симптоми на болестта може да липсват, но често са налице разностранни и неспецифични прояви, включително главоболие, умора, слабост, депресивно настроение, намалена работоспособност, нарушения на съня и много други.

Усложненията се развиват при липса на контрол на някои от отделните компоненти, като сред най-честите са атеросклероза, захарен диабет, сърдечно-съдови увреждания и инфаркт на миокарда, мозъчно-съдови нарушения и инсулт, бъбречни увреждания, чернодробна стеатоза, репродуктивни затруднения и много други.

Диагностицирането на метаболитния синдром обикновено се основава на:

• преглед и разпит: оценка на затлъстяването чрез индекса на телесна маса и измерване на коремната обиколка, оценка на храненето и физическата активност, излагането на стрес и преумора, подлежащи заболявания, фамилна обремененост
• лабораторни изследвания: високи нива на кръвната захар на главно, повишени триглицериди, нисък HDL холестерол, високи креатинин, урея и пикочна киселина, микроалбуминурия

Всички компоненти на метаболитното заболяване подлежат на лайфстайл лечение с помощта на:

• общи мерки: редукция на излишното тегло с фокус към намаляване на коремната обиколка, повишаване на физическата активност, изкореняване на някои вредни навици
• диета: приучаване към здравословни хранителни навици с избягване на гладуване и преяждане, повишен прием на пресни плодове и зеленчуци, храни, богати на фибри, бяло месо, риба и преустановяване консумацията на мазни и пържени храни, преработени и богати на транс мазнини храни, сладкарски и тестени изделия
• добавки: при необходимост се назначава допълнителен прием на някои добавки, включително витамин Д, витамин С, витамин Е, аминокиселини, L-карнитин, подходящи фет бърнъри за подпомагане редукцията на излишното тегло, билки и други добавки за овладяване на метаболитните нарушения, хипергликемията и влошения липиден профил

За постигане на адекватен контрол на отделните компоненти, включени в синдрома, при липса на ефект от диетата и общите мерки, се използват лекарства от различни групи:

• антихипертензивни средства: за лечение на високо кръвно налягане могат да се използват бета блокери, сартани, АСЕ инхибитори, диуретици и други
• антихипергликемични препарати: за подобряване на липидния профил се назначават статини, фибрати, секвестранти на жлъчни киселини и други
• лекарства за подобряване на инсулиновата резистентност: главна опция на избор е метфорин, при нужда може да се използват акарбоза или тиазолидиндиони
• лекарства за потискане на апетита: разрешен и безопасен за употреба е орлистат, като може да се комбинира с подходящи добавки и растителни източници за ускоряване на метаболизма и подпомагане отслабването

Наличието на метаболитен синдром излага бременните жени от многобройни рискове, включително трудно забременяване и износване на плода, спонтанен аборт, отлепване на плацентата, гестационен диабет, прееклампсия, преждевременно раждане и много други.

Редовното проследяване с измерване на теглото, кръвното налягане и кръвната захар в комбинация с промени в храненето и ограничаване на рисковите фактори има ключова роля в овладяването на проявите.