6. Изследвания и диагноза при метаболитен синдром

В много от случаите състоянието може да се предполага още преди получаване на резултатите от лабораторните изследвания, главно въз основа на данните за затлъстяване, особено от централен тип, високо кръвно налягане, нездравословно хранене и вредни навици. При прегледа и разпита на пациентите фокусът е насочен към:

• данни от анамнезата: изясняване на физическата активност на пациента, особеностите в храненето, наличие на вредни навици (тютюнопушене, консумация на алкохол), данни за известни подлежащи заболявания, алергии, прием на лекарства
• видими клинични белези: рядко са налице видими клинични белези на метаболитното заболяване, с изключение на видимо наднорменото тегло. При някои са възможни обриви и петна по кожата, промени по ноктите и космите и други, но много често пациентите съобщават за привидно добро общо състояние
• определяне степента на затлъстяване: изключително важно е определянето на степента на затлъстяването, като за целта се използват различни методи. Най-популярен е методът с определяне на индекса телесна маса (изискват се данни за ръст и текущо тегло), по-точна информация се получава от данните за измерване на талията или определяне на някои съотношения (например талия-ханш, талия-ръст), определяне дебелината на кожна гънка и други
• измерване на кръвното налягане: необходимо е измерване на кръвното налягане, съобразно известните правила за получаване на актуални и точни резултати. При кръвно налягане над 135/80 mmHg при здрави лица, както и при над 140/85 mmHg при лица с диагностицирана хипертония и назначена терапия задължително се преминава към проследяване нивата на определени лабораторни показатели, дори при липса на затлъстяване

Назначаването на определени лабораторни изследвания с проследяване концентрациите на съответните показатели често се използва за поставяне на диагнозата, а в много случаи може да подпомогне и изясняването на подлежащите рискови фактори с цел подпомагане и оптимизация на последващата терапия.

При съмнения за метаболитно заболяване се проследяват нивата на:

• кръвна захар: необходимо е измерване нивата на кръвната захар на гладно, като при установяване на горно гранични или повишени нива за потвърждаване на диагнозата може да се наложи извършване на обременяване с глюкоза. При данни за хипергликемия може да се наложи проследяване и нивата на инсулина
• липиден профил: проследяват се нивата на всички показатели от липидния профил, но с най-голямо значение в диагностиката на метаболитен дисбаланс, имат нивата на триглицеридите и нивата на HDL холестерол, които се явяват самостоятелни рискови фактори за метаболитен синдром
• креатинин, урея, пикочна киселина: проследяването на тези показатели има подпомагаща роля и може да се използва при оценката на общото състояние на засегнатите, давността на уврежданията и своевременна профилактика на тежки бъбречни нарушения. Хиперурикемията (високи нива на пикочна киселина) е честа находка при лицата с метаболитно заболяване
• маркери на възпалението: нивата на С-реактивния протеин се повишават при широк спектър заболявания и увреждания и могат да подпомогнат откриването на тлеещи хронични възпаления. Ролята им в диагностиката на метаболитния синдром е подпомагаща, главно за оценка на тежестта на нарушенията

Множество здравни организации са въвлечени в създаването на единна класификация и система за подпомагане диагнозата на метаболитния синдром на база на наличието на определени критерии. Всяка система показва някои различия, съобразени с особеностите на съответния географски регион, здравна помощ и множество други фактори:

• критерии според СЗО: Световната здравна организация създава свои критерии за диагноза на метаболитен синдром през 1999 година, които изискват наличието на диабет, нарушен глюкозен толеранс, инсулинова резистентност или повишена глюкоза на главно в комбинация с поне два от другите критерии, включващи хипертония, високи нива на триглицериди, намалени нива на HDL холестерола, централно затлъстяване, микроалбуминурия
• критерии според IDF: международната диабетна федерация създава свои критерии през 2006 година, включващи наличието на централно затлъстяване и поне два от останалите критерии, а именно високи триглицериди, нисък HDL холестерол, високо кръвно налягане, повишена кръвна захар на гладно
• критерии според EGIR: европейската група за изследване на инсулиновата резистентност разработва своите критерии през 1999 година, включваща като основен фактор наличието на инсулинова резистентност в комбинация с поне два от останалите критерии (затлъстяване, дислипидемия, високо кръвно налягане)