4. Характерни симптоми и признаци при Базедова болест

Голяма част от характерните за Базедовата болест симптоми се дължат на свръхпродукцията на щитовидните хормони и развитието на хипертиреоидизъм, но поради неспецифичния си характер и голяма вариабилност в началните стадии на болестта често се тълкуват погрешно и водят до забавяне на диагнозата.

Сред едни от най-характерните симптоми и признаци на хипертиреоидизъм се включват:

• гуша: хипертиреоидизмът при голям процент от пациентите води до увеличение в различна степен на размерите на щитовидната жлеза, което се означава като струма или гуша. Важна особеност е дифузното увеличение на размерите на тиреоидеята, обикновено без придружаваща болка и дискомфорт
• нарушения в терморегулацията: пациентите изпитват непоносимост към топлина, страдат от повишено изпотяване, в резултат от което кожата им става влажна, топла и лепкава
• сърдечно-съдови прояви: характерни за Базедовата болест са сърдечните палпитации, болките в гръдната област, ритъмните нарушения и свързаните с тях усложнения
• ускорен метаболизъм: свръхпродукцията на щитовидни хормони води до ускорение на цялостния метаболизъм, в резултат от което често се наблюдава учестена дефекация с или без придружаваща диария
• нарушения на съня: поради засягане на ритъма сън-бодърстване пациентите с Базедова болест често страдат от нарушения на съня, изразяващи се в безсъние, трудно заспиване, често събуждане нощем

• промени в теглото: изключително голям процент от пациентите съобщават за различно проявена редукция на телесното тегло на фона на повишен апетит, като често състоянието се диагностицира инициално като хранително нарушение, а не като ендокринно
• хормонален дисбаланс: при жените хормоналният дисбаланс се проявява в нередовен менструален цикъл, нарушения в овулацията, понижено либидо, а при мъжете може да доведе до еректилна дисфункция. Нарушенията във функционалната активност на щитовидната жлеза са честа причина за подлежащи репродуктивни затруднения и често изследване на щитовидната жлеза е една от първите стъпки за уточняване на етиологията на нарушенията във фертилността
• невропсихични прояви: много от пациентите се оплакват от фин тремор, главно в областта на пръстите на ръцете, тревожност, раздразнителност, лабилно настроение, изпадане в емоционални крайности, като при някои са възможни симптоми, наподобяващи биполярно афективно разстройство с редуване на епизоди на мания и депресия

Базедовата болест е единствената форма на хипертиреоидизъм, при която се развиват характерни очни промени, протичащи с възпалителни изменения, оток на околоочните структури и изпъкване на очните ябълки (екзофталм), като състоянието е известно като Базедова офталмопатия, тироид-асоциирана офталмопатия или орбитопатия.

Базедовата офталмопатия показва варираща в широки граници честота, като може да засегне между 30 и 80 процента от пациентите с Базедова болест и обикновено се проявява и диагностицира шест месеца преди или след поставяне на диагнозата Базедова болест. В изключително редки случаи състоянието се развива дълго време след лечение на Базедовата болест.

Тежестта на състоянието не корелира с тежестта на Базедовата болест и промените в нивата на щитовидните хормони, като при някои пациенти липсва хипертиреоидизъм, а са налице само очните промени.

Въпреки високата честота на състоянието, само около пет процента от засегнатите развиват тежка офталмопатия със сериозно възпаление и перманентни зрителни нарушения.

Сред ранните прояви на Базедовата офталмопатия се включват възпаление и зачервяване на очите, лека изпъкналост на очите поради наличието на изразен възпалителен процес на тъканите зад очните ябълки, усещане за песъчинки в очите, усещане за натиск и лека болка, подпухнали клепачи, повишена чувствителност към ярка светлина, както и замъглено зрение. Диплопия (двойно виждане) и намаление на зрението се описват по-рядко и обикновено са късна изява на процеса. Трайни зрителни нарушения, включително и загуба на зрението, се описват рядко и обикновено се дължат на неглижиране на болестта или неправилно лечение.

В редки случаи, при сравнително нисък процент от пациентите с Базедова болест, обикновено няколко месеца или няколко години след диагностициране на заболяването на щитовидната жлеза, се развиват характерни кожни изменения, известни като Базедова дермопатия и по същество протичащи като претибиален микседем.

Проявява се с наличието на червеникави на цвят лезии по повърхността на кожата около пищялите, съчетани със задебеляване на кожата, поради което състоянието се означава като претибиален микседем.

В повечето случаи състоянието е леко, не провокира болки и изразен дискомфорт, но при някои пациенти може да протече болезнено.

Важна особеност е, че тежестта на Базедовата дермопатия не зависи от тежестта на хипертиреоидизма и нивата на щитовидните хормони, като често се третира изолирано, със симптоматични средства на фона на подходящо лечение на Базедовата болест.