3. Причини и рискови фактори при Базедова болест

Базедовата болест показва наличие на сравнително добре изразена генетична предразположеност, като се предполага, че многобройни гени са замесени в развитието на болестта, но към днешна дата все още не са изолирани конкретни промени, мутации, генетични вариации.

Предполага се участие на човешкия левкоцитен антиген DR, особено DR3, както и гените за тиреоглобулин, тиротропиновите рецептори, цитотоксичния Т-лимфоцит-асоцииран антиген 4 и много други.

Редица вирусни и бактериални агенти могат да провокират реакция от страна на имунната система и да отключат развитието и прогресията на автоимунните промени, лежащи в основата на Базедовата болест, като може да се касае за прясна инфекция или за късна постинфекциозна реакция.

Бактерията Yersinia enterocolitica показва структурно сходство с човешкия тиротропинов рецептор и доскоро се считаше, че може да играе значителна роля за развитието на автоимунния процес в щитовидната жлеза. Инфекциозен агент с потенциал да играе ролята на тригер на болестта е също и вирусът на Епщайн-Бар (Epstein–Barr virus, EBV). Дискутира се и ролята на редица други вируси, някои бактерии, но също и системни микози, като са необходими допълнителни и задълбочени изследвания в областта за доказване на тяхната роля.

Базедовата болест се характеризира с автоимунна генеза, което е една от причините за повишена вероятност от развитие на заболяването при наличие на други подлежащи автоимунно заболявания, независимо от наличието или липсата на други известни рискови фактори (наследственост, стрес, инфекции).

Повишен риск от развитие в даден етап от живота на болест на Грейвс се описва при лица с подлежащ захарен диабет тип 1, болест на Адисон, витилиго, пернициозна анемия, цьолиакия, лупус, ревматоиден артрит и други.

Бременността и раждането, особено периодът през първата една година след раждането, се считат за рискови фактори за развитие на Базедова болест, като изложени на риск са жени с позитивна фамилна анамнеза и/или други автоимунни заболявания, допълнително повишаващи вероятността от развитие на болестта.

Мултипаритетът също се счита за допълнителен рисков фактор, като всяка следваща бременност и раждане увеличават рисковете от развитие на дисфункция на щитовидната жлеза и изискват последващо проследяване, лабораторен и ултразвуков контрол.

Редица фактори могат да окажат влияние за развитието на болестта на Базедов и да влязат в ролята на тригери на автоимунния процес, провокиращи развитието на уврежданията, като сред едни от по-често обсъжданите рискови фактори в клиничната практика се включват следните:

• възраст и пол: болестта се среща до осем пъти по-често при жените, особено във възрастта между 30 и 50 години
• силен стрес: силен физически, психически или емоционален стрес може да отключи заболяването, включително и преживян стрес в резултат от климатични катаклизми, военни действия, преселване и други
• тютюнопушене: тютюнопушенето се асоциира с повишен риск от развитие на тази форма на хипертиреоидизъм и допълнително се асоциира с повишен риск от развитие на характерните за нея усложнения, включително офталмопатия
• увреждания на хипофизата или хипоталамуса: по-редки причини за поява на болестта са увреждания с различна етиология, засягащи хипоталамуса и/или хипофизата и съответно продукцията на тиреоид-стимулиращия хормон