6. Диагностика и изследвания при Базедова болест

Анамнезата (сведенията от пациента) и клиничния преглед рядко са достатъчни за поставяне на диагнозата, но могат да насочат специалистите към назначаването на подходящи допълнителни изследвания. За да се постави диагнозата Базедова болест е необходимо събиране на данните от прегледа и подробния разпит на пациента, лабораторните и образните изследвания.

Фокусът обикновено е насочен към:

• данни от анамнезата, които помагат за поставянето на диагнозата: пациентите често съобщават за отпадналост, редукция на теглото, повишено изпотяване, непоносимост към топлина, тремор на ръцете, сърцебиене, промени в настроението и т.н. Важно е да се уточни давност и тежест на оплакванията, наличие на други заболявания, особено автоимунни, прием на медикаменти и т.н. Лекарят разпитва и за наличие на членове от семейството със заболяване на щитовидната жлеза. 
• установявани находки при прегледа: наличие на дифузно увеличена, неболезнена щитовидна жлеза с плътно еластична консистенция, ускорен пулс, топла потна и влажна кожа, тремор, бляскав поглед, изпъкване на очите и други.

Назначаването на подробни лабораторни изследвания за проследяване нивата на определени показатели, отговарящи за функционалната активност на тиреоидеята, в комбинация с данните от клиничния преглед и разпит значително улеснява изясняването на диагнозата и различаването от други болестни процеси. 

За потвърждаване на диагнозата се провеждат кръвни изследвания:

• Тиреотропен хормон или Тиреотропин или Тироид-стимулиращ хормон (TSH): хормон на хипофизата, който стимулира щитовидната жлеза да произвежда хормони. Този хормон се използва за скрининг за заболяване на щитовидната жлеза. При пациентите с Базедова болест нивата на TSH са поднормени или потиснати.
• Щитовидни хормони (тироксин и трийодтиронин): най-често се изследват нивата на свободните, несвързани с белтъци щитовидните хормони (свободен тироксин/FT4 и свободен трийодтиронин/FT3). При Базедова болест нивата на свободния Т4 са повишени, както и нивото на свободния Т3. Може да се наблюдава и субклиничен хипертиреоидизъм, дефиниран като ниво на FТ4 или FТ3 в референтния диапазон в съчетание с потиснат/понижен TSH.
• Изследване за антитела: TSH- рецепторните антитела (TSH-R-Ab или TRAb) са специфичен маркер за Базедовата болест и наличието им потвърждава диагнозата. Обикновено присъстват и други маркери за автоимунитет на щитовидната жлеза, като антитиреоглобулинови антитела (ТАТ) и антитиреоид пероксидазни антитела (anti-TPO).
• Други изследвания: В някои случаи и при пацинети с подлежащи заболявания могат да се назначат и допълнителни изследвания като: 

- Кръвна картина - препоръчва се изследването й при поставяне на диагноза и при развитие на треска или симптоми на инфекция. При Базедова болест може да се установи анемия, както и нормален до леко понижен общ брой на белите кръвни клетки. Лечението с тиреостатици рядко може да причинят тежки хематологични странични ефекти, но скрининг за тези редки събития не се препоръчва при безсимптомни пациенти;

- тестове за чернодробна функция - проследява се за чернодробна токсичност, причинена от антитиреоидните лекарства;

- Гликиран хемоглобин (HbA10) - при пациенти със захарен диабет, често се наблюдава влошаване на гликемичния контрол, поради което се назначава и НвА1с.

При много от пациентите за допълнително изясняване на диагнозата, подпомагане на диференциалната диагноза и уточняване на точните причини за развитието на хипертиреоидизъм се назначават подходящи образни изследвания, от които с най-голямо клинично значение са следните:

• ехография на щитовидната жлеза: информативен, неинвазивен, безопасен дори и при бременни метод за диагностика на заболявания на щитовидната жлеза. Ултразвуковото изследване позволява установяване на размерите и промяната в структурата на щитовидната жлеза, както и наличие на възли. Допълнителна информация се получава с използването на Доплерово изследване.
• радиоизотопно изследване на щитовидната жлеза: осъществява се с радиоактивни изотопи, поради което не е подходящо при бременни и кърмачки. Сцинтиграфията с радиоактивен йод или технеций, както и измерването на поглъщането на йод могат да са полезни за диференциране на причините за хипертиреоидизма. При Базедова болест се установява повишено усвояване на радиоактивния йод, като поглъщането е дифузно разпределено върху цялата жлеза.
• други изследвания: компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс могат да се наложат при наличие на тиреоидна офталмопатия.

При наличие на оплаквания от страна на очите се препоръчва консултация с офталмолог за изясняване вида на нарушенията, тяхната тежест и уточняване на наличието или липсата на Базедова офталмопатия, както и назначаване на подходящо лечение, съобразено с особеностите при конкретния пациент:

• изследвания: обстоен оглед на двете очи за установяване на зачервяване, оток, признаци на възпаление в комбинация с подходящи тестове за определяне на зрението, тонометрия, екзофталмометрия, определяне наличието на очедвигателни нарушения, при нужда изследване на очните дъна, периметрия и други
• определяне на тежестта: най-често се използва NOSPECS класификацията, която в зависимост от вида и тежестта на очното засягане категоризира офталмопатията в няколко основни класа, започвайки от клас 0 (няма симптоми и признаци), клас 1 (само признаци, без симптоми), клас 2 (мекотъканно засягане), клас 3 (проптоза, екзофталм), клас 4 (засягане на външните очедвигатлени мускули, диплопия), клас 5 (корнеално засягане) и завършвайки с клас 6 (загуба на зрение в различна тежест)