7. Диагностициране на дивертикулит

Диагнозата остър дивертикулит обикновено може да се постави въз основа на анамнезата и резултатите от физикалния преглед, но лабораторните тестове могат да бъдат от полза, когато диагнозата е под съмнение, както следва:

• Броят на белите кръвни клетки може да покаже левкоцитоза, но при имунокомпрометирани пациенти не се наблюдава такова завишаване на стойностите
• Електролитният баланс (йонограма) може да бъде от ползва при пациенти, които имат симптоми като повръщане и диария.
• Оценка на бъбречната функция при прилагането на интравенозни контрастни материи за диагностициране.
• Нивата на чернодробните ензими и липаза могат да помогнат за изключване на други причини за коремна болка.
• Анализът на урината може да разкрие коловезикуларна фистула.
• Културата на урината може да различи стерилна пиурия, дължаща се на възпаление, от полимикробна инфекция, дължаща се на фистула.

При някои от пациентите с дивертикули може да липсва каквато и да е симптоматика, докато не настъпи инфекция или възпаление с някои от последващите усложнения. Именно това прави поставянето на диагнозата трудна. Голяма част от пациентите имат дивертикули без дори да подозират за тях за дълъг период от време. За диагностициране на заболяването се предпочитат следните методи:

• Компютърна томография (скенер на корем) - образно изследване, което се счита за най-добрия метод за потвърждаване на диагнозата. Чувствителността и специфичността, особено с контрастна материя, може да достигне до 97%. Наличието на газ под диафрагмата говори за перфорация и нуждата от спешна оперативна намеса. Възможните находки при скенер на корем включват следното:

1. възпаление на периколичната мастна тъкан
2. дивертикули
3. задебелена дебелочревна стена
4. абсцеси

• Колоноскопия - ендоскопското изследване на дебелото черво представлява златен стандарт за диагностициране на различни доброкачествени и злокачествени заболявания на дебелото черво. То се използва както с диагностична, така и с терапевтична цел. Самата колоноскопия трябва да се извърши при напълно почистено дебело черво за по-добра визуализация. При неподготвените пациенти шансът за изпускане на патологичен процес е голям. Самите дивертикули, особено по-големите, могат да създадат "лъжлив лумен", при което ендоскопистът да попадне в дивертикула и да се стигне до перфорация (ятрогенна).