Дивертикулит

Дивертикулит е едно сравнително широко разпространено заболяване в световен мащаб, като може да обхване хора на всяка възраст. Честотата нараства с възрастта. Повечето пациенти са на възраст над 50 години. В ранните направени епидемиологични проучвания е отбелязано преобладаване на мъжете, но в днешно време съотношението между мъже и жени е изравнено. Има подчертано преобладаване при жените на пациенти на възраст над 70 години.

Дивертикулозата и дивертикулит са взаимно свързани гастроинтестинални заболявания, която засягат дебелото черво. При дивертикулозата се наблюдават торбовидни патологични разширения или джобове (дивертикули) в дебелочревната лигавица. Когато тези дивертикули се възпалят или инфектират, заболяването се дефинира като дивертикулит.

Дивертикулите обикновено се развиват чрез разтягане на дебелочревната стена. Самото разтягане най-често се образува поради повишеното интралуменално налягане. Това кара патологичните разширения да изпъкнат през цялата дебелина на дебелото черво. Дивертикулит възниква, когато се наблюдава инфекция и възпаление на самите дивертикули, тъй като в тях се създава среда, която благоприятства бактериалния растеж.

Дивертикулитите представляват патологични разширения, които са слабост на стената на дебелото черво. Самият колон има само един пълен мускулен слой, докато тънките черва и ректума имат два мускулни слоя. Външният мускулен слой на дебелото черво се представя като така наречените тении, които са отличителен белег за разпознаването на дебелото черво. Именно поради тези причини дивертикулите се срещат най-често в дебелото черво.

Дивертикулит се определя като възпаление на един или повече дивертикули. Патогенезата остава неизяснена. Фекални маси или несмлени частици храна могат да се съберат в дивертикула, причинявайки обструкция. Тази обструкция може да доведе до раздуване на дивертикулите и създаване на среда, благоприятстваща бактериалния растеж.

Дивертикулит възниква, когато самите патологични разширения, наречени дивертикули, се възпалят или инфектират. Клиничната изява на дивертикулит зависи от локализацията на засегнатия участък, тежестта на възпалителни процес и наличието на усложнения. Някои от честите симптоми на заболяването са гадене,повръщане,висока температура, коремна болка и други.

При някои от пациентите с дивертикули може да липсва каквато и да е симптоматика, докато не настъпи инфекция или възпаление с някои от последващите усложнения. Именно това прави поставянето на диагнозата трудна. Голяма част от пациентите имат дивертикули без дори да подозират за тях за дълъг период от време. За диагностициране на заболяването се предпочитат основно образни методи (компютърна томография с контрастна материя) или ендоскопско изследване (фиброколоноскопия).

Лечението на пациенти с дивертикулит зависи от тежестта на тяхната изява, наличието на усложнения и придружаващи заболявания. Неусложненият дивертикулит може да се лекува изцяло амбулаторно (без нужда от хоспитализация в лечебно заведение). Усложненото заболяване изисква по-агресивен подход, който често може да изисква спешна спешно или планово хирургично лечение. За правилна оценка на тежестта на заболяването се използва модифицираната класификация на Hinchey, като се основава основно на резултатите от компютърната томография.

Усложненията на дивертикулит могат да бъдат по-тежки при имунокомпрометирани пациенти (реципиенти на трансплантирани органи, дългосрочно лечение с кортикостероиди, ХИВ-положителни). Тези пациенти са по-склонни да имат някои от усложненията. Сред най-честите усложнения при дивертикулит са образуване на абсцес, чревна обструкция, образуване на фистула и др.

Прогнозата при пациенти с дивертикулит зависи от тежестта на заболяването, наличието на усложнения и наличието на съпътстващи заболявания. По-младите пациенти с дивертикулит може да имат по-тежко заболяване, вероятно поради забавяне на диагнозата и лечението. Имуносупресираните пациенти имат значително по-висока заболеваемост и смъртност поради сигмоиден дивертикулит. Пациентите с дивертикулит могат да водят напълно нормален начин на живот, като важно е избягването на рисковите фактори, тъй като има голям риск от рецидив след първоначално лечение.

Хранителният режим за дивертикулит е временна мярка, за да се даде възможност на храносмилателната система да преодолее възпалението. По-честото хранене на по-малки порции е препоръчително, докато кървенето и диарията отшумят. Пациентите обикновено се чувстват значително по-добре до няколко дни след започване на специфичния хранителен режим, заедно със специфично лекарствено лечение при дивертикулит.