2. Какво е разпространението на болестта на Паркинсон?

Болестта на Паркинсон е второто най-често срещано в клиничната практика невродегенеративно разстройство след болестта на Алцхаймер, като засяга между седем и десет милиона души в световен мащаб и един милион души в САЩ (60 хиляди американци ежегодно се диагностицират с болестта).

Тези цифри съставляват по-голям брой засегнати хора в сравнение с тези, страдащи от множествена склероза, мускулна дистрофия и амиотрофична латерална склероза взети заедно.

Частта от засегнатото население е около 0,3 процента в индустриализираните страни, като се прогнозира нарастване на честотата и разпространението на болестта през следващите години.

Данните за разпространението и честотата на заболяването варират, като са установени следните зависимости:

• разпределение на честотата по възраст: болестта на Паркинсон е по-честа при пациенти в напреднала възраст и честотата на състоянието нараства от 1 процент при хора над 60-годишна възраст до 4 процента от населението над 80-годишна възраст. Средната възраст на поява на Паркинсоновата болест е около 60 години, въпреки че около пет до десет процента от случаите, класифицирани с начало в млада възраст, се проявяват с първи симптоми преди навършване на 50 години
• разпределение на честотата по етнос: състоянието може да бъде по-малко разпространено сред хората от африкански и азиатски произход, въпреки че тази констатация е спорна. Болестта е повсеместно разпространена, като липсата на информация за някои региони се дължи не на отсъствие на болестта, а на проблеми със здравеопазването и достъпа до медицинска помощ
• разпределение на честотата по пол: болестта на Паркинсон засяга около 1,5 пъти по-често мъжете, отколкото жените. Броят на новите случаи на година е между 8 до18 на 100 000 души, като с напредване на възрастта честотата нараства, независимо от пола

Все още трудно може да се свърже честотата и разпространението на заболяването с въздействието на определени фактори.

В годините са предполагани многобройни рискови за развитие на болестта фактори и протективни, редуциращи риска от възникване на състоянието фактори, понякога във връзка с теории относно възможните механизми на заболяването, но все още липсват окончателни връзки на определени фактори с болестта, потвърдени чрез емпирични доказателства. Епидемиологичните проучвания за изследване на връзката между даден фактор и болестта на Паркинсон често са били погрешни и техните резултати в някои случаи са били противоречиви.