8. Лечение на болестта на Паркинсон

Медикаментозната терапия е основен метод за лечение на болестта на Паркинсон, като се прилага успешно при мнозинството от пациентите. Изборът на подходящи лекарства, дозов режим и особеностите в терапията се определят строго индивидуално, като контролът и всички промени се осъществяват от лекуващия и наблюдаващ лекар.

Често правилният подбор на ефективна лекарствена терапия при отделните пациенти може да отнеме известно време, изпробване на различни препарати и комбинации, назначаване на промени в дозите и много други.

Основната цел на лекарствената терапия при болестта на Паркинсон е контрол над допаминовите нива (подобряване на производството му, имитиране на мозъчните му ефекти, блокиране на неговото разграждане), както и редукция на някои от специфичните за заболяването симптоми от различно естество.

Сред основните лекарства, които могат да се използват за лечение на болест на Паркинсон, се включват:

• леводопа: леводопа е едно от най-често използваните и предписвани при болест на Паркинсон лекарствени средства. Представлява предшественик на допамин с добра резорбция и бионаличност, което позволява постигане на бърз, добър и устойчив ефект. Използва се за повлияване на някои от моторните симптоми при болестта, главно брадикинези и скованост, като треморът се повлиява в различна степен при отделните пациенти (при някои липсва ефект, при други се постигат много добри резултати). Леводопа често се приема в комбинация с карбидопа, като така се намаляват част от страничните ефекти и се постига по-голяма ефективност. Съществуват множество готови комбинации, като са възможни вариации в използваните дози на двете активни субстанции, ефективността и усвоимостта. В дългосрочен план приемът на леводопа крие риск от поява на различни странични ефекти (сънливост, ортостатична хипотония, психични отклонения), промени в ефективността (феномен на включване и изключване), флуктуации на ефективността и други, които може да са сигнал за необходимост от промяна в дозата или промяна на използваните лекарства
• допаминови агонисти: допаминовите агонисти са група лекарства, които имитират ефектите на допамин, като се свързват със съответните допаминови рецептори. Често използвани представители са ропинирол, прамипексол, ротиготин, каберголин и други, които не са толкова ефективни като леводопа в контрола на моторните прояви, но при много от пациентите се използват като инициална терапия за повлияване симптомите на болестта. Странични ефекти от терапията се наблюдават по-често при лица над 70 години, като могат да включват гадене, повръщане, замайване, отоци на краката, халюцинации, компулсивно поведение и други
• инхибитори на моноаминооксидаза Б: лекарствата от тази група блокират ензима моноаминооксидаза Б, който разгражда допамина в мозъка, като по този начин удължават ефективността на допамина. Често използвани представители от групата са селегилин и разагилин, обикновено назначавани при пациенти на терапия с леводопа (самостоятелно или с карбидопа) за увеличаване ефективността на терапията или при наличен толеранс към някоя от лекарствата
• инхибитори на катехол-О-метил трансфераза: лекарствата от тази група блокират ензима, разграждащ допамина в мозъка, като сред най-често използваните са толкапон и ентакапон. Обикновено се приемат в комбинация с леводопа и увеличават неговата ефективност
• антихолинергици: лекарствата от тази група (например бензтропин, трихексифенадил) са едни от най-старите препарати, използвани за лечение на болест на Паркинсон. Те намаляват тремора и мускулната ригидност, но поради риск от сериозни странични ефекти не се препоръчват често, особено при лица над 70 години

Редица други лекарства от различни фармакологични групи могат да се използват в комплексната терапия при болест на Паркинсон, като е необходимо внимателно съобразяване с възможните странични ефекти и нежелани взаимодействия.

Полезна и подробна информация може да намерите на:

• Антипаркинсонови лекарства

При повечето пациенти с болест на Паркинсон се постига добро поддържане на симптомите на болестта с помощта на подходяща медикаментозна терапия с или без допълнителни алтернативни методи на лечение и различни общи мерки.

Въпреки това с прогресията на болестта в много от случаите лекарствената терапия отслабва своето действие и не води до желаните резултати, което налага избор на друг метод на лечение.

При много от пациентите ефективността от лекарствената терапия става непредвидима (странични ефекти, нежелани взаимодействия, феномен на включване и изключване), като в началните етапи това може да се предотврати с промени в избраните лекарства или използваните дози, но това невинаги води до желаните резултати.

В зависимост от стадия на заболяването, тежестта на симптомите, приложеното до момента лечение и редица други фактори лекуващия лекар може да предложи някоя от следните хирургични интервенции като опция на избор за контролиране на болестта:

• дълбока мозъчна стимулация: това е една от сравнително често прилаганите манипулации за повлияване на много от моторните прояви при болест на Паркинсон. Състои се в имплантиране на електроди в мозъка, които доставят импулси, блокиращи или променящи патологичната активност, причиняваща проявите на болестта. Дълбоката мозъчна стимулация е метод, който може да се използва за лечение и ефективно повлияване на много от моторните прояви при болестта на Паркинсон, като тремор, брадикинезия, скованост, но не може да повлияе върху когнитивния спад и психичните нарушения. За назначаването на този метод на лечение е необходимо следването и стриктното спазване на определени критерии и медицински насоки (при не всеки пациент може ефективно да бъде приложена тази оперативна интервенция)
• инфузии карбидопа-леводопа: манипулацията включва поставяне на специална тръбичка в интестиналния тракт, през която се доставя комбинация от карбидопа-леводопа под формата на гел. Този метод позволява поддържане на стабилни концентрации в организма при пациенти, при които се е наблюдавал добър отговор при перорално лечение с лекарствата, макар и с леки вариации във времето
• палидотомия: интервенцията се състои в отстраняване на малки участъци от тази част на мозъка, която контролира движенията (the globus pallidus). Палидотомията може да подпомогне редуциране проявите на дискинезия, мускулната скованост и тремор
• таламотомия: прилага се сравнително рядко, като манипулацията се състои в отстраняване на малка част от таламуса. Таламотомията може да бъде ефективна при ограничен кръг от пациенти, главно при наличие на изразен тремор на ръката

Многобройни алтернативни и допълнителни методи на лечение могат да се използват успоредно с медикаментозното и/или оперативното лечение при болест на Паркинсон, като се прилагат с различен успех при пациенти в различни етапи от заболяването.

За оптимизиране на терапията следва всяко лечение да бъде предварително консултирано с лекуващия лекар, като при нужда могат да се назначават промени от различен характер. Липсват достатъчно мащабни и обемни проучвания относно ефективността на различните алтернативни методи на лечение, като някои от пациентите се повлияват много добре, докато при други липсва съществено подобрение.

Сред най-често прилаганите алтернативни и допълнителни методи на лечение при болест на Паркинсон се включват:

• хранене: балансираната и пълноценна диета оказва благоприятен ефект върху цялостното здравословно състояние на организма, като може да повлияе добре при наличие на различни гастроинтестинални прояви. Така например при запек и нарушен чревен мотилитет и баланс се препоръчва прием на богати на фибри храни, достатъчно плодове, зеленчуци, бяло месо, като някои проучвания установяват добро повлияване от средиземноморската диета
• регулярни упражнения: редовната двигателна активност с подходящи упражнения и/или спорт, съобразени с тежестта на болестния процес и състоянието на пациента, може да окаже благоприятен ефект по отношение на баланса, координацията, мускулната сила. Допълнително движението подпомага забавяне на когнитивния спад (подобрява паметта, намалява тревожността и депресивните епизоди), намалява риска от падания и може да намали проявите на тремора и други моторни симптоми
• физикална терапия: редица методики от физикалната терапия и рехабилитация могат да се окажат особено полезни при някои от пациентите с болест на Паркинсон. Правилният подбор на физикален метод е от ключово значение, като особено добри резултати се съобщават за лечебния масаж
• трудова терапия: трудова терапия се назначава обикновено при по-напреднал болестен процес за улесняване на изпълнението на някои от баналните ежедневни (главно битови) дейности и ангажименти, подобряване на фината моторика и възможност за самостоятелен живот
• други: редица други алтернативни методи на лечение, като техника на Александър, медитация, йога, тай чи могат да подпомогнат някои от проявите на болестта (главно баланс, координация, скорост на прогресия на когнитивния спад), като се наблюдават по-добри резултати при ранните етапи на заболяването. Препоръчват се мерки за превенция на паданията, като подобряване на осветлението в дома, избягване на хлъзгави настилки, премахване на пълзящи кабели и други препятствия в дома, поставяне на рампа при необходимост и други