6. Симптоми и признаци при болестта на Паркинсон

Моторните симптоми се водещи в болестта на Паркинсон, като четири от тях се считат за кардинални (основни, особено характерни). Това са тремор, ригидност (скованост), забавяне на движенията и постурална нестабилност. Други моторни симптоми, които могат да се наблюдават при различните пациенти, включват нарушения в походката и позата, както и в говора и преглъщането, промени в израза на лицето (масковидно лице), много ситен почерк (микрография) и други.

Основни моторни симптоми при болестта на Паркинсон и характерните за тях особености включват:

• тремор: най-типичният, характерен и разпознаваем симптом и най-често срещаният признак (при около две трети от засегнатите още в първите етапи от болестта). Той се наблюдава по време на покой на крайника и изчезва при волево движение и по време на сън. Засяга в по-голяма степен най-отдалечената част на крайника и в началото обикновено се проявява едностранно. Обикновено треморът, засягащ горния крайник, започва от пръстите на ръката, но също така може да се появи в предмишницата или китката. След няколко месеца или години треморът може да се разпространи към ипсилатералния долен крайник или контралатералния горен крайник, преди да стане по-генерализиран. Първоначално треморът може да бъде забелязан по време на дейности, като хранене или четене на вестник. Възможно е обхващане на лицето с треперене на брадичката, устните или езика. Честотата на тремора при болестта на Паркинсон е 4-6 Hz (цикъла в секунда). Той не се подобрява с прием на алкохол, за разлика от есенциалния тремор и може да се влоши при стрес, тревожност или преумора
• ригидност: сковаността на крайниците и тялото, която може да се увеличи по време на движение, се характеризира с повишен мускулен тонус (прекомерно и продължително свиване на мускулите), провокиращ ригидност и съпротивление при движение в ставите. Когато крайниците на засегнатия пациент са пасивно движени от друго лице, се наблюдава често "феноменът на зъбчатото колело", като комбинацията от тремор и повишен тонус се счита за причината за това явление. Загубата на фините движения на ръката може да доведе до нечетлив почерк (микрография) и затруднено хранене, затруднения в изпълнението на някои фини движения (бродиране, шиене)
• брадикинезия: това е един най-характерните клинични признаци на болестта на Паркинсон, проявяващ се със забавяне на волевите движения. С течение на времето се появява трудност при започване и завършване на движение. Възпрепятствани са също така последователните и едновременни движения. Началните прояви на брадикинезия са проблеми при изпълнение на ежедневните задачи и дейности, изискващи контрол на фината моторика, като например писане, шиене или обличане. Симптомите на брадикинезия могат да включват субективно чувство на слабост без установена истинска слабост при физикален преглед, загуба на сръчност, уморяемост или болка при извършване на повтарящи се действия. Брадикинезията също се изразява като микрография (дребен шрифт при писане), хипомимия или „масковидно лице" (намалена експресия на лицето), намалена честота на мигане, хипофония (отслабен глас)
• постурална нестабилност: отнася се до дисбаланс и загуба на рефлекси. В късните стадии на болестта този симптом е характерен, което води до нарушено равновесие и вторично до костни фрактури. Нестабилността е често отсъстваща в началните етапи на заболяването, особено при по-млади хора. До 40 процента от пациентите могат да преживеят падания, като при около десет процента е налице поне едно падане на седмица. Броят падания е свързан с тежестта на болестта на Паркинсон. Причина са нарушените ортостатични рефлекси, заедно с други фактори, свързани с болестта, като ортостатична хипотония или познавателни и сетивни промени
• други моторни симптоми: други моторни симптоми, които могат да се наблюдават в различна степен при отделните пациенти с болест на Паркинсон, включват нарушения на походката и позата (походката се характеризира с малки, кратки стъпки, като стъпалата едва се отлепят от земята, горните крайници са прибрани до тялото и са сгънати в лакътните стави, а главата и торсът са приведени напред), дистония, нарушения в речта и преглъщането, дизартрия, умора, затруднение при ставане от седнало положение или обръщане в леглото, акатизия и други

Болестта на Паркинсон причинява невропсихиатрични симптоми, които включват основно нарушения на когнитивните способности, настроението и поведението, разстройства от обсесивно-компулсивен тип и други.

Сред най-честите невропсихиатрични прояви се включват:

• когнитивни нарушения: когнитивните нарушения се срещат дори в началните стадии на болестта при някои случаи. Голяма част от пациентите имат леко когнитивно увреждане с прогресирането на болестта. Сред най-често срещаните дефицити при недементните пациенти са забавени психични процеси (брадифрения), проблеми с паметта, вербални проблеми. Дефицитите са склонни да се влошават с течение на времето, развивайки се в много случаи в деменция. Човек с болестта на Паркинсон има шесткратно повишен риск от развитие на деменция, която засяга около една трета от страдащите от заболяването. Освен това, честотата на деменцията се увеличава по отношение на продължителността на заболяването, достигайки до 80 процента
• промени в поведението и настроението: когнитивните проблеми и деменцията обикновено са придружени от промени в поведението и настроението, като депресия, апатия, безпокойство. Депресията е един от най-честите невропсихиатрични симптоми, открити при пациенти с болестта на Паркинсон, като се асоциира с по-бърза прогресия на физическите симптоми и по-голямо намаляване на когнитивните способности. Две трети от пациентите с болестта на Паркинсон, диагностицирани с предварително съществуваща депресия, развиват тревожност. 90 процента от пациентите с болестта на Паркинсон с предшестваща тревожност впоследствие развиват депресия, апатия или абулия (безволие)
• обсесивно-компулсивни разстройства: обсесивно-компулсивни поведения, като ненаситна жажда и апетит, склонност към преяждане, хиперсексуалност, патологична склонност към хазарт и други, също могат да се появят при индивиди с болестта на Паркинсон и са свързани със синдрома на допаминовата дисрегулация, асоцииран с медикаментите за лечение на болестта
• психотични прояви: психотичните симптоми са често срещани при болестта на Паркинсон и обикновено се свързват с допаминовата терапия. Симптоми на психоза са халюцинации (визуални, по-рядко слухови, тактилни, вкусови) или делюзии (заблуди, ирационални вярвания). Халюцинации обикновено са стереотипни и без емоционално съдържание

Полезна информация за симптомите може да намерите на:

• Халюцинации
• Проблеми с паметта
• Симптоми на депресия
• Деменция
• Апатия
• Тревожност

Проблемите със съня често се дължат от една страна на самото заболяване, а от друга на медикаментозната терапия, назначена за лечението му. Допълнително налични нарушения на съня могат да се влошат от лекарствата за лечение на болестта на Паркинсон. Някои сред често срещаните симптоми включват прекомерна сънливост през деня, безсъние, нарушения в REM съня.

Полезна информация за симптомите може да намерите на:

• Безсъние
• Сънливост през деня

Нарушенията във възприятието при болестта на Паркинсон са разнообразни и разнородни и могат да се проявят с нарушена проприоцепция, намаляване или загуба на обоняние (хипосмия или аносмия), което може да бъде ранен маркер за болестта, наличие на болков синдром, като болката може да бъде невропатична, мускулна, ставна, дължаща се на напрежение, дистония, ригидност, скованост на ставите и наранявания, възможни са и парестезии.

Полезна информация може да намерите на:

• Намаление или изчезване на обонянието

Автономните симптоми при болестта на Паркинсон се срещат в различна интензивност и тежест при отделните пациенти и могат да включват ортостатична хипотония, често водеща до виене на свят и припадъци, инконтиненция на урина (обикновено в късните стадии на болестта) и никтурия (ставане през нощта за уриниране), променена сексуална функция, прекомерно изпотяване, промени в кожата (мазна кожа) и други.

Болестта на Паркинсон при част от засегнатите води и до различни по вид гастроинтестинални нарушени, сред най-честите от които са запек, нарушена интестинална активност, промени в усвояването на някои нутриенти. Медикаментозното лечение, използвано при заболяването, може да влоши констипацията и да наложи провеждане на симптоматично лечение с цел предотвратяване на усложнения.

Болестта на Паркинсон в много от случаите е свързана с различни зрителни нарушения, развиващи се в резултат от неврологични промени. Сред тях по-често срещани са намалена честота на мигане, възпаление на повърхността на окото, блефароспазъм, затруднение при отваряне на клепачите, ограничения в погледа нагоре, замъглено зрение, диплопия (двойно виждане) и други.

Полезна информация може да намерите на:

• Замъглено зрение