5. Каква е разликата между болестта на Паркинсон и паркинсонизъм?

Страничните ефекти на някои лекарства, особено тези, които влияят върху нивата на допамин в мозъка, като антипсихотици или антидепресанти, могат да предизвикат симптоми на паркинсонизъм.

Въпреки че треморът и постуралната нестабилност могат да бъдат по-малко тежки, е възможно затруднено разграничаване на това състояние от болестта на Паркинсон.

Лекарства, които могат да доведат до развитието на паркинсонизъм, включват антипсихотици, метоклопрамид, резерпин, тетрабеназин, някои блокери на калциевите канали, някои стимуланти, като амфетамини и кокаин. Обикновено след спиране на тези лекарства паркинсонизмът постепенно изчезва за седмици до месеци (срокът зависи от многобройни фактори, свързани с фармакокинетиката на лекарствата).

Прогресивната супрануклеарна парализа е една от най-често срещаните форми на атипичния паркинсонизъм.

Симптомите на състоянието обикновено започват след 50-годишна възраст и напредват по-бързо от болестта на Паркинсон.

Те включват дисбаланс и чести падания в началото на заболяването, ригидност на мускулите на туловището, промени в гласа, затруднено преглъщане, проблеми с движенията на очите, включително способността за движение на очите нагоре и надолу. Деменцията се развива на по-късен етап, като нейната тежест и скорост на прогресия варират при отделните пациенти.

Не съществуват лабораторни или образни изследвания за диагностициране и сигурно потвърждаване на прогресивната супрануклеарна парализа. Не съществува и специфично лечение на състоянието, терапии, като логопедия, кинезитерапия и антидепресанти, са от съществено значение при комплексното лечение и основни мерки за подобряване състоянието на засегнатите.

Кортикобазалната дегенерация е относително рядка атипична причина за развитие на паркинсонизъм.
Кортикобазалната дегенерация се развива след 60-годишна възраст и прогресира по-бързо от болестта на Паркинсон.

Първоначалните симптоми на кортикобазалната дегенерация включват асиметрична брадикинезия, ригидност, дистония и миоклонус на крайник, постурална нестабилност и речеви смущения. Често се установява и инвалидизираща апраксия на засегнатия крайник, когато се появят затруднения или невъзможност за извършване на координирани движения на засегнатия крайник, въпреки че няма слабост или загуба на чувствителност.

Не съществуват лабораторни или образни изследвания на мозъка за потвърждаване на диагнозата на кортикобазалната дегенерация. Диагнозата е предимно клинична.

Не съществува и специфично лечение. Поддържащо лечение, като ботулинов токсин за дистонията, антидепресанти, речева и физикална терапия, могат да бъдат от полза. Леводопа и допаминови агонисти (лекарства, показани при болестта на Паркинсон) рядко са ефективни при това състояние.

Множествената системна атрофия е термин, обединяващ няколко заболявания, при които една или повече системи в организма се влошават. Към категорията множествена системна атрофия спадат синдромът на Шай-Дрегер, стриатонигрална дегенерация и оливопонтоцеребрална атрофия.

Средната възраст на начало на състоянието е през петото десетилетие от живота. Симптомите включват брадикинезия, нарушено равновесие, анормална автономна функция, ригидност, трудности с координацията или комбинация от всички или някои от тези признаци.

Първоначално може да бъде трудно да се разграничи множествената системна атрофия от болестта на Паркинсон, въпреки че по-бързата прогресия, слабият отговор към лекарства, използвани при болестта на Паркинсон, както и развитието на други симптоми в допълнение към паркинсонизма могат да бъдат ключови за диференциране на диагнозата.

Не съществуват лабораторни или образни изследвания на мозъка за потвърждаване на диагнозата при множествена системна атрофия. Пациентите се повлияват слабо от лекарствата, показани при болестта на Паркинсон, което е един от диференциращите състоянието от болест на Паркинсон белези.

Множество микроинсулти могат също да станат причина за поява на паркинсонизъм. Пациентите с това заболяване е по-вероятно да се манифестират със затруднения в походката, отколкото тремор, показват тенденция да проявяват симптоми, които са по-силно изразени в долната част на тялото (долната част на тялото е по-силно засегната).

Някои пациенти са с анамнеза за внезапна поява на симптомите, докато при други е налице постепенно влошаване на състоянието.

Съдовият паркинсонизъм е статичен (или много бавно прогресиращ) в сравнение с други невродегенеративни заболявания, но също създава терапевтични затруднения и изисква комплексен подход, комбинация от медикаментозни и немедикаментозни средства и методи за лечение.

Деменция с телца на Леви е невродегенеративно заболяване, което води до прогресивно интелектуално и функционално влошаване на състоянието. Пациенти с деменция с телца на Леви обикновено имат ранни прояви на деменция, зрителни халюцинации, флуктуации (вариране) в когнитивния статус през деня, паркинсонизъм.

Не е необичайно за пациентите да се представят с когнитивни проблеми, особено речеви нарушения, известни като афазия.

Не са известни терапии за спиране или забавяне на прогресията на деменция с телца на Леви.
Състоянието се описва относително рядко, но трудно се повлиява, независимо от напредъка на съвременната медицина.