4. Стадии на болестта на Паркинсон

Първият етап е най-леката форма на болестта на Паркинсон. През този ранен стадий признаците на заболяването са леки и не нарушават ежедневните дейности и цялостния начин на живот.

Симптомите се наблюдават само от едната страна на тялото (едностранно засягане) и обикновено има минимално или никакво функционално увреждане. Признаците на заболяването в първи етап могат да са толкова минимални, че често са пропускани и човекът може да не потърси лекарска помощ или лекарят да не може да направи диагноза. Но семейството и приятелите могат да забележат промени в позата, ходенето или изражението на лицето.

Симптомите в стадий 1 могат да включват тремор, като интермитентен (протичащ с прекъсвания, периодичен) тремор на едната ръка, ригидност (скованост), усещане на едната ръка или крак по-тромав/а от другия крайник, засягане на едната страна на лицето, повлиявайки се лицевият израз.

Този етап е много труден за диагностициране и лекарят може да изчака да оцени дали симптомите се влошават с течение на времето, преди да постави официална диагноза. Предписаните лекарства могат да действат ефективно, като сведат до минимум и намалят симптомите на този етап.

Вторият етап все още се счита за ранно заболяване и умерена форма на Паркинсон. Характеризира се със симптоми от двете страни на тялото (двустранно засягане) без нарушаване на равновесието.
Етап 2 може да се развие месеци или години след първата фаза. Признаците от първия етап става много по-забележими.

Симптомите на болестта на Паркинсон в стадий 2 могат да включват загуба на лицева експресия (израз на лицето), понижаване на мигането, нарушение на говора, мек глас, монотонен глас, затихване на говора след започване на говорене високо, неясна реч, скованост (ригидност) на мускулите на торса, която може да доведе до болка в гърба или врата, наведена поза и генерализирано забавяне на всички дейности на всекидневния живот. Възможно е да се развият трудности при ходене. През втория стадий равновесието не е нарушено.

На този етап обаче индивидът все още може да изпълнява задачи от ежедневието. Повечето хора във втора фаза могат да живеят самостоятелно, въпреки че е възможно да установят, че някои задачи отнемат повече време.

Диагнозата може да бъде лесна за идентифициране на този етап, ако пациентът има тремор. Обаче, ако първият етап е пропуснат и единствените симптоми на втората фаза са забавяне или липса на спонтанно движение, болестта на Паркинсон може да бъде погрешно интерпретирана като само напредваща възраст.

Етап 3, средна фаза на болестта на Паркинсон, е основна повратна точка в прогресирането на заболяването. Много от симптомите са същите като тези във втори етап.

Третата фаза се характеризира със загуба на равновесие и забавяне на движението. Балансът се компрометира от невъзможността да се направят бързи, автоматични и неволеви рефлекси, необходими за предотвратяване на падането, и паданията са често срещани на този етап. Всички други симптоми на болестта на Паркинсон също присъстват на този етап и обикновено няма съмнение за диагнозата в третия етап.

Често лекарят ще диагностицира увреждания в рефлексите през този стадий, като стои зад пациента и внимателно дърпа раменете, за да определи дали пациентът има проблеми с поддържането на равновесие и пада назад (лекарят, разбира се, няма да остави пациента да падне).

Важен изясняващ фактор за третата фаза е, че пациентът все още е напълно независим в ежедневните дейности, като обличане, хигиена и хранене.

Лекарствата, комбинирани с трудова терапия, могат да намалят симптомите.

В четвъртия етап болестта на Паркинсон напредва до тежко увреждащо заболяване. Независимостта и самостоятелността разграничава хората с фаза 3 на болестта на Паркинсон от тези с фаза 4.

Някои от пациентите в четвърти стадий е възможно все още да могат да ходят и да стоят прави без чужда помощ. Много от тях използват проходилка или друг тип помощно устройсто при придвижване.

На този етап пациентът не е в състояние да живее самостоятелно и се нуждае от помощ при някои ежедневни дейности поради значително намаляване на времето на движение и реакция.

Необходимостта от помощ в ежедневието определя този етап. Ако пациентът все още може да живее сам, то той все още се определя като трети стадий на болестта на Паркинсон.

Етап 5 е най-напредналата фаза на болестта на Паркинсон и се характеризира с невъзможност за ставане от стола или от леглото без помощ, с тенденция за падане в правостоящо положение или препъване и залитане при ходене. Повишената скованост на краката може да причини замръзване при изправяне, което възпрепятства стоенето в изправено положение или ходенето. Пациентите в тази фаза се нуждаят от инвалидни колички и често не могат да стоят прави самостоятелно, без да паднат.

Необходима е денонощна асистенция през този стадий на заболяването, за да се намали рискът от падане и да се помогне на пациента с всички ежедневни дейности.

През петата фаза пациентът може също да изпитва объркване, халюцинации или заблуди. Голяма част от хората с Паркинсонова болест страдат от деменция. През тази фаза нежеланите реакции от лекарствената терапия често могат да надвишат ползите.