7. Какви са медицинските изследвания при болест на Паркинсон?

Подробната анамнеза в комбинация с обстоен и прецизен неврологичен статус може да насочи съответните специалисти към заболяването, да стесни диференциалната диагноза, както и да съдейства за уточняване на тежестта на болестния процес.

Обикновено се използват следните клинични методи:

• анамнеза: при разпита на пациента се обръща внимание на давността, тежестта и особеностите на наличните прояви (с най-голяма клинична тежест са наличните моторни прояви, но допълнителните симптоми също имат значение), данни за подлежащи рискови фактори (близък родственик или родственици с болестта, продължително излагане на вредни въздействия и токсични субстанции, прием на някои лекарства и други)
• физикално изследване: при физикалното изследване се проследяват наличните симптоми, промени в статуса, оценка на белодробната, сърдечно-съдовата и интестиналната функция, като всяко отклонение от нормата се описва обстойно
• неврологичен статус: неврологичният статус заема важно място при диагностицирането на болестта на Паркинсон, като се проследява активността на черепномозъчните нерви, наличие на менинго-радикулерни симптоми (за изключване на други възможни подлежащи заболявания), изследват се двигателните функции (пасивни и активни движения, походка, координация, говор), изследват се и рефлексите, както и за налични промени в сетивността

Здравните организации са обединени в създаването на диагностични критерии за улесняване поставянето и потвърждаването на диагнозата при пациенти с болест на Паркинсон, особено в ранните стадии. С най-висока популярност и най-широко разпространение и използвани за критериите на UK Queen Square Brain Bank for Neurological Disorders, както и U.S. National Institute of Neurological Disorders and Stroke. Съгласно техните критерии за поставяне на ранна диагноза е необходимо наличие на брадикинезия (забавяне на движенията) в комбинация с ригидност, тремор в покой или постурална нестабилност, като е необходимо отхвърляне на други възможни причини за тези симптоми.

Допълнително са необходими три или повече от изброените при стартиране на болестта или в хода на нейната еволюция, а именно унилатерално начало на проявите (първоначално едностранно засягане), тремор при покой, влошаване във времето, асиметрия на моторните прояви, добър клиничен отговор спрямо лечение с леводопа за поне пет години и други.

Образната диагностика играе важна роля при диагностицирането на болестта на Паркинсон и особено при диференциране от другите форми на паркинсонизъм. Образните и инструменталните методи на изследване подпомагат различаването на състоянието от редица други невродегенеративни заболявания и неврологични увреждания, като енцефалит, хроничен исхемичен инсулт, хидроцефалия, тумори в областта на базалните ганглии и други.

Използват се както някои от стандартните образни методики, така и някои строго специализирани, като сред най-често назначаваните се включват:

• компютърна томография: може да се използват стандартните изследвания със скенер или да се назначи специфично изследване и сканиране с еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT), като резултатите следва да се тълкуват успоредно с клиничните резултати и неврологичния статус. Директното измерване на метаболитната активност на допаминовите транспортери в базалните ганглии с помощта на различните методики значително подпомага поставянето на диагнозата при болест на Паркинсон. Намалената допамин-свързана активност в базалните ганглии значително подпомага различаването на болестта от лекарствено-индуциран паркинсонизъм
• ядрено-магнитен резонанс: ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) показва в детайли промените в мозъчните структури и се използва с по-голяма честота и точност за подпомагане диагностицирането на болестта на Паркинсон. Използват се стандартните методики или някои контрастни такива, като се установяват характерни промени в дорзолатерланите области на субстанция нигра. Използването на невромеланин-ЯМР при метанализ от 2020 година установява по-висока чувствителност за диференциране на болестта от здравата популация, но са необходими още изследвания в областта

Често за уточняване на диагнозата, диференциране на различните форми на паркинсонизъм и различаване на болестта на Паркинсон от други неврологични и системни заболявания с различен характер се налага назначаване на различни по вид допълнителни изследвания, като например:

• лабораторни изследвания: подробни лабораторни изследвания за проследяване нивата на множество показатели (кръвна картина, чернодробни ензими, активност на бъбреци и панкреас, индикатори на възпалението и други) често се назначават при първоначални затруднения с диагностицирането на пациентите в ранен етап на болестта
• тест с карбидопа-леводопа: използването на достатъчно високи дози от лекарството (основополагащо в лечението на болестта) за кратък период от време може да е индикатор за наличието или липсата на болестта. Подобрението на симптомите се асоциира с подлежаща болест на Паркинсон, докато липсата на реакция налага задълбочени изследвания и допълнителни мерки за идентифициране на заболяването при конкретния пациент
• проследяване: често в ранните етапи на болестта категоричното поставяне на диагнозата е изключително затруднено, което налага проследяване във времето и регулярни изследвания за установяване на налични промени (влошаване и прогресия или спонтанно подобрение)