- Какво представлява болестта на Паркинсон?
- Какво е разпространението на болестта на Паркинсон?
- Какви са причините за болестта на Паркинсон?
- Стадии на болестта на Паркинсон
- Каква е разликата между болестта на Паркинсон и паркинсонизъм?
- Симптоми и признаци при болестта на Паркинсон
- Какви са медицинските изследвания при болест на Паркинсон
- Какви са леченията при болест на Паркинсон
7. Какви са медицинските изследвания при болест на Паркинсон
Липсват строго специфични изследвания за категорично потвърждаване на болестта на Паркинсон, като диагностицирането на заболяването е особено затруднено в началните етапи на болестния процес.
Обикновено специалистите назначават клинични и образни изследвания, които могат да подпомогнат поставянето на диагнозата, диференцират тази форма на паркинсонизъм от другите видове и изискват проследяване във времето. В напредналите стадии на заболяването поставянето на диагнозата е улеснено във връзка с многообразието от характерни за процеса прояви, промени и усложнения.
7.1. Анамнеза и неврологичен статус
Подробната анамнеза в комбинация с обстоен и прецизен неврологичен статус може да насочи съответните специалисти към заболяването, да стесни диференциалната диагноза, както и да съдейства за уточняване на тежестта на болестния процес.
Обикновено се използват следните клинични методи:
- анамнеза: при разпита на пациента се обръща внимание на давността, тежестта и особеностите на наличните прояви (с най-голяма клинична тежест са наличните моторни прояви, но допълнителните симптоми също имат значение), данни за подлежащи рискови фактори (близък родственик или родственици с болестта, продължително излагане на вредни въздействия и токсични субстанции, прием на някои лекарства и други)
- физикално изследване: при физикалното изследване се проследяват наличните симптоми, промени в статуса, оценка на белодробната, сърдечно-съдовата и интестиналната функция, като всяко отклонение от нормата се описва обстойно
- неврологичен статус: неврологичният статус заема важно място при диагностицирането на болестта на Паркинсон, като се проследява активността на черепномозъчните нерви, наличие на менинго-радикулерни симптоми (за изключване на други възможни подлежащи заболявания), изследват се двигателните функции (пасивни и активни движения, походка, координация, говор), изследват се и рефлексите, както и за налични промени в сетивността
Здравните организации са обединени в създаването на диагностични критерии за улесняване поставянето и потвърждаването на диагнозата при пациенти с болест на Паркинсон, особено в ранните стадии. С най-висока популярност и най-широко разпространение и използвани за критериите на UK Queen Square Brain Bank for Neurological Disorders, както и U.S. National Institute of Neurological Disorders and Stroke. Съгласно техните критерии за поставяне на ранна диагноза е необходимо наличие на брадикинезия (забавяне на движенията) в комбинация с ригидност, тремор в покой или постурална нестабилност, като е необходимо отхвърляне на други възможни причини за тези симптоми.
Допълнително са необходими три или повече от изброените при стартиране на болестта или в хода на нейната еволюция, а именно унилатерално начало на проявите (първоначално едностранно засягане), тремор при покой, влошаване във времето, асиметрия на моторните прояви, добър клиничен отговор спрямо лечение с леводопа за поне пет години и други.
7.2. Образни методи на изследване
Образната диагностика играе важна роля при диагностицирането на болестта на Паркинсон и особено при диференциране от другите форми на паркинсонизъм. Образните и инструменталните методи на изследване подпомагат различаването на състоянието от редица други невродегенеративни заболявания и неврологични увреждания, като енцефалит, хроничен исхемичен инсулт, хидроцефалия, тумори в областта на базалните ганглии и други.
Използват се както някои от стандартните образни методики, така и някои строго специализирани, като сред най-често назначаваните се включват:
- компютърна томография: може да се използват стандартните изследвания със скенер или да се назначи специфично изследване и сканиране с еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT), като резултатите следва да се тълкуват успоредно с клиничните резултати и неврологичния статус. Директното измерване на метаболитната активност на допаминовите транспортери в базалните ганглии с помощта на различните методики значително подпомага поставянето на диагнозата при болест на Паркинсон. Намалената допамин-свързана активност в базалните ганглии значително подпомага различаването на болестта от лекарствено-индуциран паркинсонизъм
- ядрено-магнитен резонанс: ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) показва в детайли промените в мозъчните структури и се използва с по-голяма честота и точност за подпомагане диагностицирането на болестта на Паркинсон. Използват се стандартните методики или някои контрастни такива, като се установяват характерни промени в дорзолатерланите области на субстанция нигра. Използването на невромеланин-ЯМР при метанализ от 2020 година установява по-висока чувствителност за диференциране на болестта от здравата популация, но са необходими още изследвания в областта
7.3. Други методи за диагностика
Често за уточняване на диагнозата, диференциране на различните форми на паркинсонизъм и различаване на болестта на Паркинсон от други неврологични и системни заболявания с различен характер се налага назначаване на различни по вид допълнителни изследвания, като например:
- лабораторни изследвания: подробни лабораторни изследвания за проследяване нивата на множество показатели (кръвна картина, чернодробни ензими, активност на бъбреци и панкреас, индикатори на възпалението и други) често се назначават при първоначални затруднения с диагностицирането на пациентите в ранен етап на болестта
- тест с карбидопа-леводопа: използването на достатъчно високи дози от лекарството (основополагащо в лечението на болестта) за кратък период от време може да е индикатор за наличието или липсата на болестта. Подобрението на симптомите се асоциира с подлежаща болест на Паркинсон, докато липсата на реакция налага задълбочени изследвания и допълнителни мерки за идентифициране на заболяването при конкретния пациент
- проследяване: често в ранните етапи на болестта категоричното поставяне на диагнозата е изключително затруднено, което налага проследяване във времето и регулярни изследвания за установяване на налични промени (влошаване и прогресия или спонтанно подобрение)
Коментари към Болест на Паркинсон
Яко Павлов
Имам установена диагноза болест Паркерсон от 2000г. Има ли някаква връзка за кореспонденция и кандидатвансе за провеждане на тази операция описаната от Вас в гр.Варна.
Здравейте! Това е информационна статия. Ето координати на здравното заведение: УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна
Имам установена диагноза болест Паркерсон от 2000г. Има ли някаква връзка за кореспонденция и кандидатвансе за провеждане на тази операция описаната от Вас в гр.Варна.