3. Каква е причината за апендицита?

Най-общо се счита, че основната причина за развитие на апендицит е обструкция, която създава благоприятни условия за бактериален растеж, водещ от своя страна до възпалителна реакция, оток на тъканите и натрупване на гнойна материя. Съществуват четири основни теории, обясняващи причините за възникването на апендицита:

• имунна теория: счита се, че диета, богата на животински белтъци и мазнини, благоприятства появата на гнилостни процеси в интестиналния тракт, което е основен предразполагащ фактор за развитието на острия апендицит, като възпалението в апендикса настъпва най-често откъм лумена на цекума. Богатството на апендикса на лимфоидна тъкан създава условие за развитие на възпалителен процес. Увеличаването на лимфните фоликули на апендикса води до апендикостаза вследствие стеснение на лумена или лимфостаза, възникваща от притискане на лимфните съдове, като по този начин се появява „cavite close”. Много автори твърдят, че апендицитът не е самостоятелна нозологична единица, а е имунен синдром на много заболявания от гастроинтестиналния тракт. Голямата роля на апендикса в местната имунна система на стомашно-чревния тракт обуславя мнението, че произволна апендектомия е недопустима. Вероятно в бъдеще ще се прилага органосъхраняваща, консервативна, имунно-модулираща терапия и апендектомията ще се извършва само по жизнени показания, именно заради все още недобре изяснената роля на апендикса в имунната защита

• лимфо-хематогенна теория: инфекцията в апендикса може да проникне и да достигне до него по хематогенен път след прекарани различни бактериални или вирусни инфекции, най-често ангина, грип и други. По-рядко инфекцията прониква в стената на апендикса по лимфен път от възпален в съседство орган. Острият апендицит се наблюдава най-често в младата възраст, сравнително рядко във възрастта между 3 и 5 години и по изключение при деца под една година, като тази закономерност се дължи на броя на лимфните фоликули (максимално развити между 20 и 30 години) и формата на основата на апендикса при неговото вливане в цекума (в детска възраст основата на апендикса е фуниеобразна, което не създава условие за развитие на „cavite close”)
• теория за ентерогенната инфекция: лимфоидните фоликули на апендикса са основа за развитие на имунен процес на сензибилизация на апендикса от неспецифични антигени. Апендикостазата може да се предизвиква от два допълнителни фактора, създаващи “cavite close”, а именно обтурация от чужди тела, като бактерии, паразити (най-често хелминти), стерколити (задържани фекални маси, които се втвърдяват и формират малки, подобни на грахови зърна образувания) и други, както и притискане на апендикса отвън. След първоначалната причина за поява на апендицит се дава възможност на нормални за чревната флора бактерии да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат възпаление. Поради подуването на тъканите отворът, който свързва апендикса с цекума, се свива, секретът, който се образува застоява, образува се гной и се получава емпием на апендикса
• теория за неврогенно-съдови разстройства: някои автори смятат, че възпалението на апендикса се базира на нервно-рефлекторни отклонения, предизвикващи спазъм или атония. Началните коремни болки (colica appendicularis) без морфологични промени в стената на апендикса се обясняват с нервно-рефлекторния механизъм. Наличието на „cavite close” създава условие за възникване на исхемия и некроза с вторично развитие на възпалителен процес в апендикса