3. Каква е причината за апендицита?

Съществуват четири основни теории, обясняващи причините за възникването на апендицита:

• Имунна теория
• Лимфо-хематогенна теория
• Теория за ентерогенната инфекция
• Теория за неврогенно-съдови разстройства

Известно е, че диета, богата на животински белтъци и мазнини, води поява на гнилостни процеси в червата - предразполагащ фактор за развитието на острия апендицит. Възпалението в апендикса настъпва най-често откъм лумена на цекума.

Богатството на апендикса на лимфоидна тъкан създава условие за развитие на възпалителен процес. Увеличаването на лимфните фоликули на апендикса води до апендикостаза вследствие стеснение на лумена или лимфостаза, възникваща от притискане на лимфните съдове. Така се появява „cavite close”.

Много автори твърдят, че апендиксът не е самостоятелна нозологична форма, а е имунен синдром на много заболявания от гастроинтестиналния тракт. Голямата роля на апендикса в местната имунна система на стомашно-чревния тракт обуславя мнението, че произволна апендектомия е недопустима. Вероятно в бъдеще ще се прилага органосъхраняваща, консервативна, имунно-модулираща терапия и апендектомията ще се извършва само по жизнени показания.

Лимфоидните фоликули на апендикса са основа на имунен процес на сензибилизация на апендикса от неспецифични антигени. Апендикостазата може да се предизвиква от два допълнителни фактора, създаващи “cavite close”:

1. Обтурация от чужди тела - бактерии, стерколити и др.

2. Притискане на апендикса отвън.

Инфекцията в апендикса може да проникне и по хематогенен път след ангина, грип и др.

По-рядко тя попада в стената на апендикса по лимфен път от възпален в съседство орган.

Някои автори смятат, че възпалението на апендикса се базира на нервно-рефлекторни отклонения, предизвикващи спазъм или атония. Началните коремни болки (colica appendicularis) без морфологични промени и стената на апендикса се обясняват с нервно-рефлекторния механизъм. Наличието на „cavite close” създава условие за възникване на исхемия и некроза с вторично развитие на възпалителен процес в апендикса.

Острият апендицит, както бе отбелязано, се наблюдава най-често в младата възраст (10-40 години), сравнително рядко във възрастта между 3 и 5 години и по изключение при деца под 1 година. Тази закономерност се дължи на броя на лимфните фоликули (максимално развити между 20 и 30 години) и формата на основата на апендикса при неговото вливане в цекума (в детска възраст основата на апендикса е фуниеобразна, което не създава условие за „cavite close”).

След първоначалната причина за поява на апендицит се дава възможност на нормални за чревната флора бактерии да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат възпаление. Поради подуването на тъканите отворът, който свързва апендикса с цекума, се свива, секрета, който се образува застоява, образува се гной и се получава емпием на апендикса.

Перфорацията на възпален апендикс води до перитонит.