8. Какво е лечението при остър апендицит?

Лапароскопската операция обикновено е най-предпочитаният метод за отстраняване на апендикса.
Първоначално извършена през 1987 година, лапароскопската апендектомия показва висока ефективност и постигане на желания успех при над 90 процента от пациентите, включително при перфориран апендицит.

Съществуват някои ограничения при извършването на този хирургичен метод, включващи:

• показания: неусложнен апендицит, апендицит при педиатрични пациенти, предполагаем апендицит при бременни жени. Лапароскопският подход се предпочита при жени в детеродна възраст с предполагаем апендицит. Диагностична лапароскопия може да бъде полезна в определени случаи (например бебета, пациенти в напреднала възраст, пациенти от женски пол), за да се потвърди диагнозата на апендицит. Тази процедура се препоръчва за бременни жени в първия триместър със съмнение за апендицит. Ако находката е положителна, такива процедури трябва да бъдат последвани от определено хирургично лечение по време на лапароскопията
• абсолютни противопоказания: нестабилна хемодинамика, липса на хирургическа експертиза
• относителни противопоказания: генерализиран перитонит, множество предишни хирургични процедури, сърдечни заболявания и ХОББ, бременност, екстремно затлъстяване, като с напредъка на лапароскопската технология хирурзи успешно са провеждали множество лапароскопски процедури в присъствието на тези относителни противопоказания
• предимства на лапароскопската апендектомия: по-кратък възстановителен период, по-кратък болничен престой, по-малко постоперативни усложнения, по-нисък риск от следоперативен болков синдром, минимални по размери инцизии, съответно цикатрикси (белези) на фона на съизмерима ефективност и успех от лечебния метод

Лапароскопска апендектомия се извършва в специално оборудвана за целта операционна зала, като е необходим добре обучен персонал за извършване на интервенцията и постигане на оптимални резултати на фона на минимален риск за пациента, както и извличане на всички предимства от този хирургичен метод:

• техника на извършване: с помощта на канюла (подобен на тясна тръба инструмент), хирургът навлиза в коремната кухина. Лапароскоп (малък телескоп, свързан с видеокамера) се вмъква през канюлата, предоставяйки на хирурга увеличен изглед на вътрешните органи на пациента на телевизионен монитор. Добавят се няколко други канюли, за да се даде възможност на хирурга да работи оптимално с максимална видимост и да премахне апендикса. Цялата процедура може да бъде извършена през канюлите или чрез удължаване на една от малките инцизии. Дренаж може да се постави по време на процедурата, който обикновено се отстранява преди напускане на болницата
• необходимост от преминаване към отворена хирургия: при малък брой пациенти лапароскопският метод не е възможен поради неспособността да се визуализират или манипулират органите. Ако възникнат интраоперативни усложнения, които не могат да се обработват с лапароскопия по време лапароскопска апендектомия, е показано преминаване към отворена апендектомия. Относителните индикации за тази конверсия включват плътни сраствания поради възпаление или предишни хирургични процедури, перфориран апендицит, обширна инфекция, генерализиран перитонит, установяване на ретроцекален апендикс, неконтролируемо кървене, друга патология, включваща чревна малротация, карцином, дивертикули на сляпото черво, ендометриоза, тазово възпалителни заболявания, торзио на тубо-овариална киста и други

Като всяка оперативна интервенция и лапароскопската апендектомия крие своите рискове от възникване на различни по вид и тежест усложнения, които могат да се минимизират при навременна диагноза и терапевтична намеса, както и оптимална предоперативна подготовка и следоперативни грижи за пациентите:

• възстановяване на пациентите: след операцията е важно пациентът да следва инструкциите на лекуващия си лекар. Въпреки че много хора се чувстват по-добре само след няколко дни, не трябва да се забравя, че на тялото му е необходимо време, за да се излекува. Пациентът ще бъде насърчаван да стане от леглото ден след операцията и да прави малки разходки, което ще помогне за намаляване на риска от образуване на кръвни съсиреци в краката и за мускулна болезненост. Пациентът вероятно ще бъде в състояние да се върне към нормалните си дейности след около една до две седмици. Контролен преглед около 10 до 14 дни след операцията е необходимо да се назначи с цел оценка на постигнатите резултати
• възможни усложнения: както при всяка операция, съществуват рискове, въпреки което, рискът от всяко едно от тези усложнения, които могат да настъпят, не е по-висок, отколкото ако операцията се извършва с отворена техника или ако не се извърши своевременно. Най-честите усложнения при апендектомия включват кървене, инфекция, премахване на нормален апендикс при погрешна диагноза, увреждане на съседни органи, като тънки черва, уретер или пикочен мехур, развитие на кръвен съсирек в белите дробове и други
• алармиращи симптоми: появата на някои симптоми скоро след операцията изисква спешна консултация с лекуващия лекар за оценка на състоянието на пациента. Сред алармиращите симптоми се включват постоянен фебрилитет, кървене, значително подуване в абдоминалната област, болка, която не се повлиява от медикаменти, персистиращо гадене или повръщане, втрисане, персистираща кашлица или задух, зачервяване, заобикалящо някой от разрезите, което се влошава или се увеличава по размер