5. Какви са особеностите в клиничното протичане на апендицита?

В детска възраст протичането на острия апендицит показва някои различия от класическата клинична картина, характерна при подрастващи, млади хора и лица в активна възраст, като е необходимо различаване от някои други заболявания, протичащи с идентична симптоматика, но различно лечение:

• особености при кърмачета: в тази възрастова група апендицит се развива спорадично, по изключение, като честотата е пренебрежимо ниска, като при кърмачета заболяването протича изключително нетипично, с общи прояви, включващи главно постоянен и силен плач, отказ от храна и вода, повръщане, нарушения на съня. При деца в кърмаческа възраст в диференциалната диагноза не трябва да се забравя честата илеоцекална инвагинация (вгъване на тънкото черво в дебелото), като независимо от това и двете заболявания изискват спешна оперативна намеса
• особености при деца до 3 години: когато се говори за особеностите на клиничното протичане на острия апендицит в детска възраст, трябва да се има предвид клиничното проявление на апендицита у деца до 3 годишна възраст, като макар и с ниска честота острия апендицит следва да се има под внимание. В тази възраст клиничната картина се характеризира с полиморфизъм, като общите прояви превалират пред местните. Състоянието се проявява с неспокойствие на детето, нарушаване на съня, нарастване на болката в корема без определена локализация, често гадене и повръщане, висока температура, ускорен пулс (тахикардия), диария и други, като е необходимо да се имат предвид и някои сезонни гастроинтестинални инфекции в диференциалната диагноза
• особености при деца над 3 години: при деца над 3 години клиничното протичане се доближава до класическата клинична картина на острия апендицит, но в диференциалната диагноза следва да се имат предвид някои заболявания, които могат да протичат идентично. При децата от по–големите възрастови групи (над 4 години) се наблюдава много често остър мезентериален лимфаденит, който в някои случаи трудно се различава по клинично протичане от острия апендицит. Допълнително при децата над 3 години следва да се имат предвид и паразитозите, които в някои случаи протичат с картината на остър хирургичен корем

При лица в напреднала възраст протичането на острия апендицит може да се различава съществено от класическата клинична картина, наблюдавана при млади пациенти, което значително да затрудни лекуващите специалисти и да стане причина за забавяне в диагностиката или погрешна диагноза.

Острият апендицит в старческа възраст се характеризира с ранното развитие на деструктивните изменения в апендикса. Слабо изразени са основните симптоми, като болка, болезненост при палпация и мускулна защита. Болката у старите хора е с неопределена локализация и слаба интензивност, липсва фебрилитет, телесната температура е нормална, а количеството на левкоцити е без изменение.

Клинично значение за острия апендицит в напреднала възраст имат общото неразположение, запекът и обложеният език. Много често болните идват на преглед с данни за оформен периапендикулярен инфилтрат без клинична проява на остър деструктивен апендицит, като рисковете от усложнения при тях са по-високи.

Бременните жени са особена рискова група за редица заболявания, включително и остър апендицит, тъй като от една страна диагностичният процес е затруднен поради припокриване на някои симптоми и невъзможност за провеждане на всички изследвания, но и заради някои ограничения в терапевтичното поведение.

В зависимост от срока на бременността могат да се наблюдават някои особености и рискове:

• особености в първия триместър: острият апендицит в хода на първите три месеца от бременността не показва съществена клинични особености и симптомите са класически. Следва да се има предвид, че в първите три месеца на бременността острият апендицит може да предизвика спонтанен аборт, а гнойният перитонит създава условие за загиване на плода поради преминаване на токсини през плацентата
• особености във втори и трети триместър: с увеличаване на срока на бременността нараства трудността на диагностиката на острия апендицит. Най-характерното при него е внезапната и постоянна болка без ирадиация, локализираща се в долния отдел на дясната коремна половина. Клиничната картина често е завоалирана и трябва да се отдиференцира бременността като причина за гадене, повръщане, запек и болка. Следва да се има предвид и атипичното разположение на апендикса (разполага се по-високо), изместен от бременната, нарастваща значително по размери матка

Атипично разположение на апендикса се наблюдава при относителен процент от хората, като възпалението му води до някои особености в клиничното протичане, симулиращи заболяване на съседен орган, поставящи диференциално-диагностични проблеми и причиняващи значително забавяне в диагностиката и съответно лечението:

• ретроцекално разположение: при ретроцекално разположение на апендикса (между 10 и 15 процента от всички случаи) се наблюдава слабо или липсващо перитонеално дразнене, намалена интензивност на болката и симптомите за перитонеално дразнене, както и дразнене на уретера и симулиране на бъбречна колика
• разположение в малкия таз: малкотазово разположение на апендикса много често симулира гинекологични заболявания у жени, предизвиква дразнене на аднексите, сателитен аднексит, проблеми в репродуктивните способности и развитие на Дъгласов абсцес при перфорация. При деца може да симулира диаричен синдром, дизурични смущения, а ограниченият абсцес може да се представи при образни изследвания като малкотазов тумор
• субхепатално разположение: субхепатално разположение на апендикса (около 15 процента от всички случаи) се наблюдава предимно при деца с незавършена ротация на колона (наличие на подлежаща малротация). Характеризира се с по-високо разположение на болката и може да имитира болестен процес с възпаление на жлъчния мехур и друго възпаление на органите в горния етаж на корема