16. Анатомия на апендикса

Апендиксът е закърняла част на силно развито сляпо черво при тревопасните животни. При тях функцията на апендикса е в разграждането на някои съставки на растителната храна, каквато е целулозата. Това разграждане става с помощта на бактерии.

При месоядните животни апендиксът има слабо развитие или липсва. По-добре оформен е само у човека и висшите маймуни.

Апендиксът е особено вариабилен в своето местоположение!

Съществуват четири основни положения:

1. При изходящо положение той се насочва надолу и стига до входа на малкия таз – linea terminalis. Често  пъти той навлиза в малкия таз и ако е достатъчно дълъг, при възпаление може да срасне с женските полови органи, правото черво, пикочния мехур и др. Това разположение е най–често. То се среща в около 40-50% от хората.

2. При латерално възходящо разположение - апендикса се извива нагоре, странично и се разполага между сляпото черво и страничната коремна стена.

3. При медиално разположение апендикса се насочва в медиално направление и попада измежду гънките на тънкото черво.

4. При задно възходящо положение той се разполага зад сляпото черво. При това положение се наблюдават случаи, когато апендиксът се извива нагоре и попада между двата листа на коремницата.

Понякога при промяна на положението на тялото апендиксът може да мени своето място. Това е възможно, когато сляпото черво е подвижно. В някои случаи вследствие на задръжка в развитието сляпото черво с апендикса се намира по-високо - напр. на нивото на десния бъбрек или непосредствено под черния дроб.

Като всеки рудиментарен орган апендиксът показва значителна вариабилност в своето развитие и размери. Средната дължина на апендикса е 7-8 см, но варира от 2 до 20 см. Дължината под 2 см, вкл. И пълна липса, както и такава над 20 см, е изключителна рядкост.

Стената на апендикса морфологично притежава лигавица с подлигавичен слой, мускулатура и серозна обвивка.

Лигавицата е покрита с еднореден цилиндричен епител. Той образува Либеркюниеви крипти с чашковидни клетки - те секретират слуз. В lamina propria на лигавицата и в подлигавицата се намират лимфни фоликули на брой около 150-200. Голямото количество на лимфни фоликули дава основание на някои автори да смятат апендикса за лимфоиден орган, чревна сливица – tonsilla intestinalis.

Мулскулната обвивка се състои от два слоя. Вътрешният циркулярен слой е добре развит, а външният надлъжен е сравнително тънък. Последният е продължение на трите ленти на сляпото черво.

Серозната обвивка (коремницата) обвива изцяло апендикса и преминава в перитонеална дубликатура – mesoappendix, която прехожда към задната коремна стена.

Обикновено просветът на апендикса е незначителен. В някои случаи там попадат чужди тела и фекални маси. В част от индивидите при вхопда на апендикса, от горната му страна, се забелязва лигавична гънка – valvula appendicis vermiformis. Тя възпрепятства навлизането на фекалии в апендикса.