6. Какви са медицинските изследвания при апендицит?

При разпита на пациента следва да се акцентира върху някои важни особености, които могат да насочат диагностичния процес към посока на остър апендицит. Разпитът следва да бъде стегнат и целенасочен, без да се хаби излишно ценно време, като обикновено фокусът е насочен към изясняване на:

• особености на болката: локализация на болката, кога се е появила, характерът (постоянна или коликообразна), миграция на болката, облекчаване в определено положение на тялото
• данни за фебрилитет: наличие на температура, давност на повишената температура, стойности, до които достига
• други прояви: наличие или отсъствие на смущения във функцията на храносмилателната система, като гадене, повръщане, диария, запек, газове. При момичетата и жените значение има и последната редовна менструация, както и данни за смущения в менструалния цикъл. Необходимо е да се установи и наличието на нарушения в уринирането, други системни прояви, скорошни травми или операции, както и контакт с инфекциозно болни лица

Обективното изследване трябва да започне с оглед на корема и определяне на неговото участие в дихателния акт. Чрез палпация, перкусия и аускултация на корема се търсят характерните симптоми на острия апендицит, като допълнително се прилагат и някои други методи при клиничния преглед за оценка на състоянието на пациента:

• палпация на корема: основният физикален метод за изследване при острия апендицит е палпацията на корема с отчитане на точките на McBurney, Lanz и Kummell, които са проекционното място на апендицита. Точката на МакБърней се разполага между средната и външната трета на linea spinoumbilicalis, точката на Ланц се намира между латералната и средната трета на linea spinarum и има особено голямо значение при деца, а точката на Кюмел се намира на около сантиметър под и надясно от пъпа
• наличие на мускулен дефанс: мускулната защита (стягане на мускулите на коремната стена) е най-показателният симптом за острия хирургичен корем, обусловен от острия апендицит и има важно клинично значение
• хиперестезия: мускулната защита винаги е придружена от хиперестезия (повишена чувствителност) на кожата. Свръхчувствителността на кожата се дължи на рефлексната дъга, включваща апендикса, симпатиковите влакна, гръбначния мозък, сетивните нерви и кожата
• ректално туше: палпацията през ректума може да открие болезнен инфилтрат, сочност на тъканите ниско в таза или флуктуация (дъгласов абсцес). Ректалното туширане помага да се диагностицират ретроцекалните, респективно ретроперитонеалните локализации на апендикса
• измерване на пулса: при прегледа е необходимо да се измери и сърдечният пулс, като учестеният пулс е особено характерен белег за острия апендицит, често в комбинация с другите клинични белези и наличие на обложен език
• измерване на температурата: допълнително е необходимо да се измери температурата, като най-характерна за острия апендицит е субфебрилната температура, докато високите стойности са характерни за детската възраст. Значение за диагнозата е разликата от един градус по Целзий между ректалната и аксиларната температура

Лабораторните изследвания са рутинни при всички пациенти с подозрения за остър апендицит, като включват най-общо изследване на кръв и урина. Резултатите следва да се тълкуват успоредно с другите методи на изследване и позволяват оценка на общото състояние на пациента, рисковете от усложнения, подпомагат диференциалната диагноза:

• изследване на кръв: при изследването на кръв важно значение имат промените в белия кръвен ред. Левкоцитозата (увеличен брой на левкоцитите) е най-характерният лабораторен белег на острия апендицит, като показва характерна динамика на абсолютните стойности. Добре е да се прави диференциално броене на левкоцитите (ДКК), при което се установява олевяване, но също и изследване на маркерите на възпалението, проследяване на чернодробните ензими, креатинин и други
• уринен анализ: лабораторно изследване на урината се назначава за оценка на общото състояние и подпомагане на диференциалната диагноза. Общо изследване на урината, което включва оглед под микроскоп за наличието на бели и червени кръвни клетки, бактерии и други е необходимо за отдиференциране на острия апендицит от възпаление на пикочо-проводните пътища, което може да даде подобни оплаквания, като допълнително може да насочи към наличието на развили се усложнения

Образни и инструментални изследвания се назначават при всички пациенти със съмнения за остър апендицит, тъй като позволяват потвърждаване на диагнозата и съответно стартиране на целенасочено лечение. Най-често се назначават ултразвуково и/или рентгеново изследване, по-рядко други специализирани методики:

• ехография: абдоминално ултразвуково изследване (ехография) е едно от най-често прилаганите при всички пациенти (включително при бременни и малки деца), поради своя неинвазивен характер и липса на рискове и противопоказания. Ехографията на корема позволява визуализация на възпаления апендикс, а също и наличието на абсцес около него. Също така това инструментално изследване помага да се отдиференцира апендицитът от редица други заболявания с подобни оплаквания
• рентгенография: обзорно рентгеново изследване на корема се назначава често при пациенти със съмнения за остър апендицит, като се регистрират типични за болестния процес промени
• други: в много редки случаи, главно при диагностични затруднения и съмнения за системни усложнения, се налага назначаването на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други специализирани образни изследвания

За да се потвърди диагнозата остър апендицит е необходимо да се изключат други заболявания, симулиращи остър апендицит, каквито могат да бъдат например диабет с усложнения, бъбречна недостатъчност, бъбречна колика, жлъчна колика, цироза или хепатит с различни усложнения и други.

Необходимо е изследване на дихателната система и при необходимост рентгенова снимка на белите дробове, както и изследване на сърдечно-съдовата система с определяне на честотата и характера на пулса, артериалното налягане, при нужда извършване и на електрокардиограма.

По преценка на лекуващия лекар могат да бъдат назначени различни други изследвания за подпомагане на диагностичния процес.

Хистопатологичното изследване обикновено се осъществява в хода на диагностичния или лечебния процес, като се изследват морфологичните особености на материал, получен при биопсия, най-често в хода на оперативната интервенция, като окончателната диагноза се основава на патологичните находки.

Хистологичната находка при апендицит включва неутрофилен инфилтрат на мускулния слой, като неутрофилите се простират в и през стената на апендикса.