5. Симптоми при тетанус

Инкубационният период представлява времето от проникването на инфекцията и заразяването до появата на първите клинични белези на болестта.

При тетанус инкубационният период е широк и варира между 3 и 21 дни, като най-често е в рамките на около десет дни.

Особеност е съкращаването на инкубационния период при неонаталния тетанус до не повече от три дни, както и съкращаването му при акушерския тетанус.

Счита се, че инкубационният период е толкова по-кратък, колкото по-близо до централната нервна система е увреждането и съответно входната врата.

В края на инкубационния период при някои пациенти е възможна поява на продромални (предшестващи основните симптоми) прояви, включващи:

• изтръпване и стрелкащи болки около раната,
• главоболие,
• общо неразположение,
• повишен мускулен тонус,
• безсъние,
• изпотяване,
• безпокойство.

Тези продромални прояви се възприемат още като първи симптоми на тетанус и изискват изостряне на вниманието и консултация със специалист.

Изключително характерно за тетанус е развитието на мускулни спазми, като засягането на определени мускулни групи води до появата на характерни признаци, подпомагащи диагностиката на болестта. Спазмите могат да се провокират от незначителни стимули, включително силен звук, докосване, светлина и други.

Симптомите стартират постепенно и прогресивно се влошават в рамките на около две седмици.

Характерно е стартиране на проявите от челюстите с низходящо разпространение към шията, торса и крайниците:

• тризмус: обикновено инфекцията стартира със засягане на мускулатурата на долната челюст, предизвиквайки скованост, заключване на челюстите и трудното им отваряне, означавано в медицината с термина тризмус. В англоезичната литература другото наименование на тетанус е свързано именно с този типичен симптом и е lockjaw
• характерна гримаса на лицето: при засягане на мускулите на лицето може да се развие характерна насилствена гримаса на сардоничен смях (погледът на пациента издава страх и ужас, докато устните са размити в усмивка), означавани в медицината като risus sardonicus
• опистотонус: с напредването на симптоматиката се засягат множество мускулни групи, като се развиват характерни генерализирани спазми с дъговидно извиване на тялото, означавано в литературата като опистотонус
• затруднено дишане и преглъщане: мускулните спазми в областта на врата, шията и гърлото могат да затруднят дишането, преглъщането и приема на храна и течности
• други: в хода на процеса се засягат последователно мускулите в областта на врата и шията с развитие на вратна ригидност, мускулатурата на торса с втвърдяване на коремната стена, в областта на гръбначния стълб и крайниците

Макар мускулните спазми да са най-характерни за тетанус, то в хода на прогресията на инфекцията се наблюдава развитие и на някои неспецифични, допълнителни симптоми, които могат да влошат общото състояние на засегнатите, да подпомогнат настъпването на усложнения и да затруднят терапията.

Възможни са:

• висока температура: висока температура с втрисане или прекомерно изпотяване се наблюдава при значителен процент от засегнатите, като при акушерски тетанус е налице риск от прегряване на плода и смърт, при неонатален тетанус високата температура може да провокира развитието на фебрилен гърч
• сърдечно-съдови промени: характерно при тетанус е ускоряването на сърдечната честота с промени в стойностите на артериалното налягане, като възможно покачването му (хипертония) или драстично понижаване (хипотония)
• други: възможни са промени в съзнанието, сънливост, главоболие, нарушения на съня, липса на апетит, затруднено дишане и преглъщане (във връзка със засягане на мускулатурата) и други

Тетанусът е животозастрашаваща инфекция с остро протичане и висок процент усложнения. При първи признаци на тетанус следва да бъде извършена своевременна медицинска консултация за уточняване на състоянието и назначаване на съответната терапия. В зависимост от вида на раната и в зависимост от имунизационния статус се препоръчва:

• при имунизирани лица: в случай, че имате поставени задължителните имунизации срещу тетанус и бустерните дози на всеки десет години след 25 годишна възраст леките рани могат да бъдат обработени в домашни условия, медицинска намеса се налага единствено при тежко нарушаване целостта на кожата и необходимост от специфична обработка и зашиване
• при неимунизирани лица: в случай на пропуски в имунизационния календар или липса на информация за давността на последната бустерна доза е необходимо своевременна посещение на най-близкия неотложен кабинет за оценка на състоянието и назначаване на подходяща терапия и обработка на раневата повърхност
• особени случаи: независимо от имунизационния статус се препоръчва своевременно посещение на специалист при наличие на прободна рана, наличие на чуждо тяло в раната, ухапване от животно, дълбоко порязване, замърсяване на раневата повърхност с пръст, ръжда, изпражнения и други