Тетанус

Тетанусът показва по-висока честота и разпространение в развиващите се страни, както и в районите, в които не е въведена задължителна имунизация срещу инфекцията. По-тежко протичане се описва в двете крайни възрастови групи.

Специфичен етиологичен причинител на тетанус е бактерията Clostridium tetani, представляваща пръчковиден, Грам-позитивен строг анаероб, който формира спори в почвата и показва способност за преживяване за около и над десет години.

Тетанусът е типична ранева инфекция и най-често заразяването се осъществява при сериозно нарушаване целостта на кожата, проникване на чужди предмети, ухапване от животни и замърсяване на раната с контаминирана пръст, ръжда, животински изпражнения.

В зависимост от особеностите на болестния процес се различават:

• локализиран тетанус: рядка форма, при която симптомите са локализирани единствено в областта на раневата повърхност
• генерализиран тетанус: в над 80 процента от случаите инфекцията протича като генерализиран тетанус с типичните клинични прояви
• неонатален тетанус: форма на генерализиран тетанус, при която новородените се заразяват най-често през пъпния израстък и при пропуски в имунизацията при майката и липса на пасивен имунитет
• акушерски тетанус: много рядка форма на болестта, засягаща бременните жени и отличаваща се с изключително висока смъртност

Проявите при тетанус стартират след инкубационен период от 3 до 21 дни и могат да включват:

• мускулни спазми: проявите стартират от долната челюст с развитие на тризмус (заключване на челюстите), характерна гримаса на лицето, наподобяваща сардоничен смях и се разпространяват низходящо, с обхващане на цялото тяло и епизодични генерализирани спазми с опистотонус (дъговидно извиване на тялото)
• други симптоми: характерно е повишаване на телесната температура, прекомерно изпотяване, ускоряване на сърдечния пулс и промени в кръвното налягане, затруднено дишане и преглъщане, промени в съзнанието

Тежките и масивни травми, пропуските в имунизационния статус и липсата на своевременно лечение излагат болните на висок риск от усложнения, най-чести от които са ларингоспазъм, фрактури на кости и прешлени, аспирационна пневмония, белодробна емболия, остра бъбречна недостатъчност и други.
Смъртността е около десет процента, като при възрастни пациенти нараства значително и надвишава двадесет процента.

Диагнозата се основава на информацията, получена от:

• разпит на болния: пропуски в имунизационния статус, данни за нараняване (порязвания, разкъсвания, ухапване от животни, проникване на чуждо тяло и други) и поява на локални оплаквания в рамките на инкубационния период
• физикални находки: в зависимост от тежестта и особеностите на болестния процес могат да се установят характерните и типични за тетанус белези, а именно тризмус, промени в гримасата на лицето, опистотонус, гърчове и други
• други изследвания: микробиологични изследвания се назначават допълнително, както и кръвни изследвания, анализ на урина, образна диагностика за установяване на фрактури и увреждане на черния дроб

Липсва етиологично лечение на тетанус, прилагат се мерки за подпомагане неутрализацията и отстраняването на тетаничния токсин, причинител на всички симптоми на болестта. При наличие на голяма рана се стартира с подходяща обработка, овладяване на кръвотечението и антибиотична профилактика. Специфично за лечение на тетанус могат да се използват антитоксичен серум, тетанус антитоксин и други в комбинация със симптоматични средства.

Единственият ефективен, сигурен метод за предпазване от тетанус е с поставяне на включените в задължителния имунизационен календар ваксини. Имунопрофилактиката стартира след навършване на два месеца, като следващите дози се поставят с интер от 4 седмици. Реимунизация се извършва на шестнадесет месеца, шест години, 12 години, 17 години с поставяне на бустерни дози на 25 години и през всеки десет години след това.