3. Причинител и механизми на заразяване с тетанус
Специфичен причинител на тетанус е анаеробната, позитивна по Грам, пръчица Clostridium tetani, формираща устойчиви спори, които при попадане в благоприятна среда преминават във вегетативни форми и започват да отделят специфичен екзотоксин. Заразяването се осъществява най-често при замърсяване с контаминирана почва на големи отворени рани, убождания, порязвания и други.
3.1. Причинител на тетанус
Специфичният етиологичен причинител на тетанус е описан за първи път от Николаер през 1884 година, като е изолиран в чиста култура пет години по-късно. Причинителят на инфекцията се отличава с редица важни особености, имащи отношение към механизма на предаване на заразата и протичането на болестта:
- етиологичен причинител: бактерията Clostridium tetani от род Clostridium представлява позитивен при оцветяване по Грам, пръчковиден анаеробен бактерий. Често бива оприличен на карфица, като външният вид се дължи на спорулацията (формиране на спори)
- отделяне на екзотоксин: след попадане в тялото вегетативните клетки на Clostridium tetani произвеждат екзотоксин, който съдържа два компонента, а именно тетаноспазмин (притежава невротоксично действие) и хемолизин (разрушава еритроцитите). Произвежданият екзотоксин е считан за един от най-силните, като важно клинично значение има тетаноспазминът
- ефекти на тетаноспазмин: характерните клинични симптоми на тетанус се дължат на провокираните от тетаноспазмина ефекти в организма. Тетаноспазминът предизвиква тетаничния синдром, като действието му се основава на блокиране на участващи в предаването на нервните импулси медиатори, хиперактивиране на невроните с настъпване на хиперрефлексия и мускулни спазми
3.2. Механизми на заразяване с тетанус
Особеностите в механизма на заразяване са свързани с издръжливостта на Clostridium tetani и формирането на спори в почвата, позволяващи оцеляване в продължение на години. Именно това излага на риск лица с наранявания на целостта на кожата и попадане на частици от пръстта или чужди тела, били в досег:
- чести пътища на проникване на инфекцията: обичайните пътища за проникване на бактерията са при тежки изгаряния, прободни рани, дълбоки порезни рани, значително разкъсване на кожата, проникване на чуждо тяло (обичайно това са пирони, остри метални части) и други, при които е налице замърсяване на раната с почва, тор, изпражнения. Неонаталният тетанус се дължи на проникване на бактерията през пъпната рана
- редки начини на предаване на заразата: в редки случаи предаване може да се осъществи посредством ухапвания от животни и насекоми, повърхностни наранявания, интравенозно приложение на наркотични субстанции, зъбни инфекции и наранявания в устната кухина, дълбоко мускулно приложение на контаминирани инжекции, при перфорация на тънкото черво, хирургични процедури и драстични пропуски в стерилността. При пропуски в антиспетичната обработка риск е налице и при поставяне на пиърсинг, татуировки и други
- резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията са някои тревопасни животни (представител на нормалната им чревна микрофлора), както и спорите в почвата. В почвата спорите могат да запазят жизненоспособност за повече от 10 години, а при изваряване могат да издържат около три часа. Болен човек не представлява риск от епидемиологична гледна точка и не може да зарази други хора
- входна врата за инфекцията: входна врата са наранените кожни и лигавични повърхности, като след попадане на спорите във входната врата последните се превръщат във вегетативни клетки и започват своето размножаване и отделяне на тетаноспазмин, който води до появата на всички клинични оплаквания. Бактериите не притежават инвазивни свойства и остават само на мястото на навлизане, докато тетаноспазминът прониква в системната циркулация
3.3. Рискови фактори за заразяване с тетанус
Някои фактори могат да увеличат риска от заразяване с тетанус, като повишаването на информираността на населението и съответно тяхното познаване подпомага изготвянето на подходящи превантивни мерки за намаляване на случаите на новозаболели. Сред основните рискови фактори за заразяване с тетанус се включват:
- пропуски в имунизационния календар: главният рисков фактор са пропуските в имунизационния календар от ранна детска възраст, както и пропуски в поставянето на бустерни дози на всеки десет години след навършване на 25 години
- отворени рани: порязвания, охлузвания, прободни рани с наличие на пръст или тор, попаднали в раната, както и различни по вид чужди тела (пирони, остри метални предмети, трески и други) повишават значително риска от заразяване
- имуносупресия: при данни за медицински състояния и заболявания, водещи до потискане на имунната защита, особено при нараняване целостта на кожата в рискова среда, може да се наложи превантивна консултация със специалист и при нужда лечение
- други: пациенти с тежък диабет и инфектирани кожни лезии са изложени на по-висок риск, както и при инфектиране на пъпната връв при пропуски в имунизациите на майката. При употреба на венозни наркотични средства със замърсени или споделени игли също е налице по-висок риск от заразяване с тетанус
Галерия
Коментари към Тетанус
Елена Табакова
Ако има повторно нараняване десет дни например след първото, а не е поставена ваксина след първото, нужно ли е при това положение да се поставя?
По преценка на лекаря, който е запознат с имунизационния статус на пациента (включително и дали и кога е поставена ваксината срещу тетанус от задължителния имунизационен календар).
Ако има повторно нараняване десет дни например след първото, а не е поставена ваксина след първото, нужно ли е при това положение да се поставя?
Елена Табакова
След като не е поставена ваксина до 72-я час след нараняването, може ли нещо да се направи? И как се следи евентуално за симптоми?
Консултирайте се с лекаря си за оценка на риска и евентуално подходящи действия за постекспозиционна профилактика. Поддържайте добри хигиенни грижа за раната.
Инкубационният период за тетанус може да варира от няколко дни до няколко седмици, но обикновено симптомите се проявяват между 7 и 21 дни след нараняването (средно около 10 дни).
В края на инкубационния период при някои пациенти е възможна поява на продромални (предшестващи основните симптоми) прояви, включващи изтръпване, стрелкащи болки около раната, общо неразположение и неспокойствие. Тези продромални прояви се възприемат още като първи симптоми на тетанус и изискват изостряне на вниманието и консултация със специалист.
Симптомите на тетанус могат да включват мускулни спазми и скованост, висока температура, изпотяване, ускорен пулс, повишено кръвно налягане, промени в съзнанието и др.
При съмнение за тетанус или инфекция незабавно се консултирайте с лекар.
След като не е поставена ваксина до 72-я час след нараняването, може ли нещо да се направи? И как се следи евентуално за симптоми?
Ива
Здравейте, бях паднала и се нарязах, имаше нещо като метален прът, не точно. Тогава не се сетих ме трябва да я бия ваксината. Минаха 14 дни, мога ли все още да я бия? Знам, ме се бие до 72 часа, но проблем ли ще е ако я бия сега? Къде мога да я закупя Питах личната каза, че е късно за ваксина, и ме щом до сега няма нищо няма и да има но се тревожа, какво да правя
Здравейте! Инкубационният период на тетанус варира между 3 и 21 дни след заразяването. Повечето случаи възникват в рамките на 14 дни.
Доверете се на преценката на лекаря си.
Здравейте, бях паднала и се нарязах, имаше нещо като метален прът, не точно. Тогава не се сетих ме трябва да я бия ваксината. Минаха 14 дни, мога ли все още да я бия? Знам, ме се бие до 72 часа, но проблем ли ще е ако я бия сега? Къде мога да я закупя Питах личната каза, че е късно за ваксина, и ме щом до сега няма нищо няма и да има но се тревожа, какво да правя
Kolio Ivanov
Одрах се на един пирон на село, но не можах да се прибера веднага и да се обадя на джипито. До колко часа след нараняване се бие тетанус?
Здравейте! Препоръчително е ваксината да се постави в рамките на 72 часа от инцидента.
Най-добре е ваксината да се постави възможно най-скоро след нараняването, особено ако са минали повече от пет години от последната ваксинация срещу тетанус. Това е така, защото спорите на тетанус могат да влязат в тялото дори през малки порязвания или рани и колкото по-рано се приложи ваксината, толкова по-добри са шансовете за предотвратяване на инфекцията.
Одрах се на един пирон на село, но не можах да се прибера веднага и да се обадя на джипито. До колко часа след нараняване се бие тетанус?