3. Причинител и механизми на заразяване с тетанус
Специфичен причинител на тетанус е анаеробната, позитивна по Грам, пръчица Clostridium tetani, формираща устойчиви спори, които при попадане в благоприятна среда преминават във вегетативни форми и започват да отделят специфичен екзотоксин. Заразяването се осъществява най-често при замърсяване с контаминирана почва на големи отворени рани, убождания, порязвания и други.
3.1. Причинител на тетанус
Специфичният етиологичен причинител на тетанус е описан за първи път от Николаер през 1884 година, като е изолиран в чиста култура пет години по-късно. Причинителят на инфекцията се отличава с редица важни особености, имащи отношение към механизма на предаване на заразата и протичането на болестта:
- етиологичен причинител: бактерията Clostridium tetani от род Clostridium представлява позитивен при оцветяване по Грам, пръчковиден анаеробен бактерий. Често бива оприличен на карфица, като външният вид се дължи на спорулацията (формиране на спори)
- отделяне на екзотоксин: след попадане в тялото вегетативните клетки на Clostridium tetani произвеждат екзотоксин, който съдържа два компонента, а именно тетаноспазмин (притежава невротоксично действие) и хемолизин (разрушава еритроцитите). Произвежданият екзотоксин е считан за един от най-силните, като важно клинично значение има тетаноспазминът
- ефекти на тетаноспазмин: характерните клинични симптоми на тетанус се дължат на провокираните от тетаноспазмина ефекти в организма. Тетаноспазминът предизвиква тетаничния синдром, като действието му се основава на блокиране на участващи в предаването на нервните импулси медиатори, хиперактивиране на невроните с настъпване на хиперрефлексия и мускулни спазми
3.2. Механизми на заразяване с тетанус
Особеностите в механизма на заразяване са свързани с издръжливостта на Clostridium tetani и формирането на спори в почвата, позволяващи оцеляване в продължение на години. Именно това излага на риск лица с наранявания на целостта на кожата и попадане на частици от пръстта или чужди тела, били в досег:
- чести пътища на проникване на инфекцията: обичайните пътища за проникване на бактерията са при тежки изгаряния, прободни рани, дълбоки порезни рани, значително разкъсване на кожата, проникване на чуждо тяло (обичайно това са пирони, остри метални части) и други, при които е налице замърсяване на раната с почва, тор, изпражнения. Неонаталният тетанус се дължи на проникване на бактерията през пъпната рана
- редки начини на предаване на заразата: в редки случаи предаване може да се осъществи посредством ухапвания от животни и насекоми, повърхностни наранявания, интравенозно приложение на наркотични субстанции, зъбни инфекции и наранявания в устната кухина, дълбоко мускулно приложение на контаминирани инжекции, при перфорация на тънкото черво, хирургични процедури и драстични пропуски в стерилността. При пропуски в антиспетичната обработка риск е налице и при поставяне на пиърсинг, татуировки и други
- резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията са някои тревопасни животни (представител на нормалната им чревна микрофлора), както и спорите в почвата. В почвата спорите могат да запазят жизненоспособност за повече от 10 години, а при изваряване могат да издържат около три часа. Болен човек не представлява риск от епидемиологична гледна точка и не може да зарази други хора
- входна врата за инфекцията: входна врата са наранените кожни и лигавични повърхности, като след попадане на спорите във входната врата последните се превръщат във вегетативни клетки и започват своето размножаване и отделяне на тетаноспазмин, който води до появата на всички клинични оплаквания. Бактериите не притежават инвазивни свойства и остават само на мястото на навлизане, докато тетаноспазминът прониква в системната циркулация
3.3. Рискови фактори за заразяване с тетанус
Някои фактори могат да увеличат риска от заразяване с тетанус, като повишаването на информираността на населението и съответно тяхното познаване подпомага изготвянето на подходящи превантивни мерки за намаляване на случаите на новозаболели. Сред основните рискови фактори за заразяване с тетанус се включват:
- пропуски в имунизационния календар: главният рисков фактор са пропуските в имунизационния календар от ранна детска възраст, както и пропуски в поставянето на бустерни дози на всеки десет години след навършване на 25 години
- отворени рани: порязвания, охлузвания, прободни рани с наличие на пръст или тор, попаднали в раната, както и различни по вид чужди тела (пирони, остри метални предмети, трески и други) повишават значително риска от заразяване
- имуносупресия: при данни за медицински състояния и заболявания, водещи до потискане на имунната защита, особено при нараняване целостта на кожата в рискова среда, може да се наложи превантивна консултация със специалист и при нужда лечение
- други: пациенти с тежък диабет и инфектирани кожни лезии са изложени на по-висок риск, както и при инфектиране на пъпната връв при пропуски в имунизациите на майката. При употреба на венозни наркотични средства със замърсени или споделени игли също е налице по-висок риск от заразяване с тетанус
Коментари към Тетанус
Ива
Здравейте, бях паднала и се нарязах, имаше нещо като метален прът, не точно. Тогава не се сетих ме трябва да я бия ваксината. Минаха 14 дни, мога ли все още да я бия? Знам, ме се бие до 72 часа, но проблем ли ще е ако я бия сега? Къде мога да я закупя Питах личната каза, че е късно за ваксина, и ме щом до сега няма нищо няма и да има но се тревожа, какво да правя
Здравейте! Инкубационният период на тетанус варира между 3 и 21 дни след заразяването. Повечето случаи възникват в рамките на 14 дни.
Доверете се на преценката на лекаря си.
Здравейте, бях паднала и се нарязах, имаше нещо като метален прът, не точно. Тогава не се сетих ме трябва да я бия ваксината. Минаха 14 дни, мога ли все още да я бия? Знам, ме се бие до 72 часа, но проблем ли ще е ако я бия сега? Къде мога да я закупя Питах личната каза, че е късно за ваксина, и ме щом до сега няма нищо няма и да има но се тревожа, какво да правя
Kolio Ivanov
Одрах се на един пирон на село, но не можах да се прибера веднага и да се обадя на джипито. До колко часа след нараняване се бие тетанус?
Здравейте! Препоръчително е ваксината да се постави в рамките на 72 часа от инцидента.
Най-добре е ваксината да се постави възможно най-скоро след нараняването, особено ако са минали повече от пет години от последната ваксинация срещу тетанус. Това е така, защото спорите на тетанус могат да влязат в тялото дори през малки порязвания или рани и колкото по-рано се приложи ваксината, толкова по-добри са шансовете за предотвратяване на инфекцията.
Одрах се на един пирон на село, но не можах да се прибера веднага и да се обадя на джипито. До колко часа след нараняване се бие тетанус?