9. Как се поставя диагнозата при сънна апнея?

При анамнезата се събира информация относно субективните оплаквания на пациентите (нарушения на съня, хъркане, често главоболие сутрин, затруднена концентрация), давност на проявите, изясняване наличието на рискови фактори.

При съмнения за сънна апнея разпитът на пациентите се фокусира върху изясняването и установяването на рисковите фактори, повишаващи вероятността от поява на болестта, като например наднормено тегло и затлъстяване (или наддаване на тегло през последната една година), наличие на други подлежащи заболявания (сърдечни увреждания, захарен диабет, прекаран инсулт и други), прием на определени лекарства (сънотворни, седативни, някои антидепресанти, опиоидни аналгетици).

При някои пациенти може да се наложи направата на така наречения дневник на съня, в който ежедневно се попълват някои особености в нощния сън, като например час на лягане и ставане, брой събуждания през нощта, събуждане от недостиг на въздух, главоболие в сутрешните часове и други.

При клиничния преглед на пациента се обръща внимание на налични патологични находки, образувания в областта на носа и шията, които може да затрудняват дишането, като в това число се включват носни полипи, стеснени дихателни пътища, нарушения на щитовидната жлеза, водещи до гуша (съответно увеличените размери на жлезата могат да затрудняват дишането и да провокират сънната апнея) и други. Аускултация на белия дроб се извършва за изключване на подлежащи белодробни увреждания, водещи до нарушения на дишането.

Изчисляване на индекса на телесната маса може да покаже наличие на наднормено тегло и/или затлъстяване.

Изследването, което поставя и/или потвърждава диагнозата при различните пациенти, е нощната полисомнография, определяна още и като златен стандарт в диагностиката на сънна апнея.

Изследването се използва за диагностика на различните нарушения на съня при деца и възрастни, включително и различните форми на сънна апнея. Методиката е неинвазивна, напълно безболезнена, но изисква кратък престой в съответното болнично отделение за диагностика на разстройствата на съня.

Използва се специален уред (полисомнограф), като множество електроди се прикрепят към главата и различни части на тялото, за проследяване на мозъчната и мускулната активност. Изследването продължава обикновено между осем и десет часа, като обикновено пациентите не изпитват съществени затруднения при заспиването, въпреки болничната обстановка и прикрепените към тях електроди.

За проследяване на различни параметри и изграждане на пълна картина на състоянието на пациента, по време на полисомнографията успоредно се провеждат следните изследвания и се отчитат и анализират получените резултати:

• ЕЕГ (електроенцефалограма): изследването позволява проследяване на биоелектричната мозъчна активност
• ЕМГ (електромиограма): чрез това изследване се регистрират наличните отклонения в мускулната активност по време на сън и движението на долните крайници
• ЕОГ (електроокулограма): диагностичен метод, чрез който се проследява електрическата активност от движенията на очните ябълки по време на сън
• ЕКГ (електрокардиограма): използва се за мониториране на сърдечната дейност по време на сън
• Пулсова оксиметрия: пулсоксиметрията се използва за регистрация и проследяване на кислородната сатурация (нивото на кислород в артериалната кръв)

Значение при изследването се отдава също и на наличието на хъркане (регистрира се появата му в определен час, както и продължителността му), позицията на тялото, движенията на гръдния кош, движенията на корема.

С помощта на полисомнографията се доказва наличието на сънна апнея и може да се определи нейната тежест, като се използва така нареченият индекс на апнея по време на сън (RDI или respiratory disturbance index) или апнея/хипоапнея индекс (AHI или Apnea/Hypopnea index), който отчита броя на апноичните паузи за един час. При индекс над 5, но под 15 за един час, се говори за лека сънна апнея. При стойности между 15 и 30 на час е налице умерена или средна по тежест сънна апнея, докато стойностите над 30 на час насочват към тежка форма на заболяването.

С цел отчитане на достоверни резултати се препоръчва 24 часа преди изследването ограничаване на съдържащите кофеин храни и напитки, ограничаване приема на алкохол, седативни и сънотворни лекарства и стриктно следване препоръките на лекаря. Наличието на остри дихателни заболявания или обострени хронични увреждания на белия дроб е противопоказание за извършване на изследването и налага отлагането му до стабилизиране състоянието на пациента.

Прочетете още информация:

• Полисомнография
• Пулсова оксиметрия (пулсоксиметрия)
• Електромиография (ЕМГ) и нервна проводимост
• Електрокардиограма (ЕКГ)
• Електроенцефалограма (ЕЕГ)

В определени ситуации на пациентите може да се осъществи домашен тест за апнея по време на сън, като бъде предоставено устройство за диагностика на сънна апнея в домашни условия (респираторна полиграфия). Устройството може да се използва успешно за диагностика на умерена и тежка форма на обструктивна апнея (но не и на централната апнея), регистрирайки кислородната сатурация, въздушния поток, дихателните движения, поява на хъркане и сърдечната честота.

Методът не е подходящ за скрининг при пациенти без добре проявени симптоми, като не се препоръчва и използването му при тежки сърдечни нарушения, нервно-мускулни увреждания, тежки белодробни заболявания, някои форми на безсъние, нарколепсия, парасомния и други.

Лабораторната диагностика се прилага предимно с цел оценка на общото състояние, установяване на налични допълнителни увреждания, подпомагане на диференциалната диагноза и предприемане на необходимите профилактични мерки при регистрация на стартиращи увреждания и усложнения, свързани със сънната апнея.

Проследяват се нивата на кръвната захар (за установяване на диабет или инсулинова резистентност), липидния профил (за установяване на метаболитен синдром), пълна кръвна картина (данни за анемичен синдром), оценка на киселинно-алкалния обмен в организма и други по преценка на лекуващия лекар в зависимост от оплакванията на пациента.

С високо информативно значение за тежестта и наличието на усложнения, свързани със сънната апнея, са резултатите от кръвно-газовия анализ, особено нивата на парциалното налягане на кислород и въглероден диоксид, както и актуалното pH на кръвта (оценка на киселинността).

Прочетете още информация:

• Изследване на триглицериди и холестерол
• Пълна кръвна картина (ПКК)
• Кръвна захар
• Кръвно-газов анализ