Сънна апнея

Различават се следните основни видове апнея:

• обструктивна: при отпускане на меките тъкани в задната част на гърлото и блокиране по този начин на дихателните пътища
• централна: при нарушения в сигнализацията между мозъка и дихателните мускули
• смесена: известна още като комплексна сънна апнея, представляваща комбинация от гореизброените

Сред най-честите причини за развитие на обструктивна сънна апнея се включват:

• анатомични особености в областта на шията
• наднормено тегло и затлъстяване
• честа употреба на седативни средства
• назална конгестия
• увеличени сливици
• хормонални нарушения
• тютюнопушене

Сред възможните причини за развитие на централна сънна апнея се включват:

• сърдечно-съдови заболявания
• неврологични увреждания
• инсулт
• мозъчна инфекция
• мозъчен тумор

При апнеичните паузи се натрупва въглероден диоксид в кръвта, което предизвиква съответните реакции и сигнализация към мозъка за събуждане на човека. При събуждане и нормално дишане се нормализират нивата на кислород и отново настъпва заспиване. Тези чести апнеични паузи, последвани от събуждане и повторно заспиване, са основната причина за намален парадоксален (REM) сън.

Сред основните рискови фактори, допринасящи за развитие на сънна апнея, се включват:

• мъжки пол
• възраст над 40 години
• фамилна анамнеза
• девиация на септума
• вредни навици: тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с транквиланти
• подлежащи заболявания: алергии, гастроезофагеален рефлукс, проблеми със синусите

Централната сънна апнея се среща по-често сред мъжете над 65 години и се асоциира с подлежащи сърдечни увреждания, прекаран инсулт.

Симптомите при сънна апнея се проявяват само по време на сън и могат да включват:

• силно хъркане всяка вечер
• паузи в дишането
• събуждане нощем от недостиг на въздух
• сухота в устата при събуждане
• нарушения на съня
• нарушена концентрация, сънливост и умора през деня
• сутрешно главоболие
• раздразнителност, лабилно настроение

Неглижирането на състоянието крие риск от различни по вид рискове за здравето и усложнения с дългосрочни последици:

• сърдечно-съдови усложнения: сърдечна недостатъчност, коронарна болест на сърцето, артериална хипертония, инфаркт
• неврологични усложнения: исхемични увреждания, инсулт, деменция
• други усложнения: еректилна дисфункция, киселини и рефлукс, депресия, диабет
• усложнения в детска възраст: освен гореизброените са възможни хиперактивност, забавен растеж, когнитивен спад
• внезапна смърт

Основните разлики между сънна апнея и обикновено хъркане са в общото състояние на засегнатите. Хъркането, като изолирана проява, не нарушава комфорта, работоспособността и когнитивния потенциал на пациентите, не води до нарушения на съня. Не всички, които хъркат имат сънна апнея, като важи и обратното, че не всички пациенти със сънна апнея хъркат.

Поставянето на диагнозата при сънна апнея се осъществява обикновено въз основа на данните от различни диагностични методи:

• характерни оплаквания от анамнезата
• физикални находки
• лабораторни изследвания
• нощна полисомнография
• домашен тест за сънна апнея

Лечението при сънна апнея е комплексно, продължително и съобразено с индивидуалните особености при отделните пациенти, като може да бъде консервативно и оперативно. Към консервативното лечение се включват следните мерки и средства:

• лайфстайл терапия: редукция на теглото, ограничаване на вредните навици, регулярна физическа активност
• хигиена на съня: осигуряване на подходяща среда за сън, удобна поза, използване на овлажнител при нужда
• упражнения: подходящи упражнения за подсилване на определени мускулни групи (в областта на шията и езика, дихателните пътища)
• механична терапия: използване на специални апарати за сънна апнея (CPAP), които създават постоянно положително налягане на въздушния поток
• импланти и зъбни устройства: зъбните устройства осигуряват поддържане на долната челюст и/или езика, докато имплантите стимулират определени нерви и са подходящи при обструктивна и централна сънна апнея

При липса на ефект от консервативно лечение при обструктивна апнея може да се наложи оперативна намеса (тонзилектомия, сомнопластика, назална хирургия, репозиция на челюстта).

Обструктивната сънна апнея протича с апнеични паузи (пълна липса на дишане) или хипоапнея (частично намалено дишане) и се дължи на отпускане на мускулите на гърлото и блокиране в резултат от това на дихателните пътища. В резултат от това се изпращат сигнали до мозъка за събуждане на човека, като още с първите вдишвания се нормализира кислородното насищане и спадат нивата на въглероден диоксид.

Изложени на по-висок риск са пушачите от мъжки пол с напредването на възрастта, особено при наличие на наднормено тегло, краниофациални аномалии, по-голяма обиколка на шията, наличие на хронична назална конгестия, високо кръвно налягане, астма, диабет.

Основните симптоми включват:

• нощни прояви: силно хъркане, чести събуждания, спиране на дишането по време на сън, нарушения на съня
• дневни прояви: хронична умора, сънливост през деня, затруднена концентрация, намалена бдителност, промени в настроението. Допълнително са възможни сексуална дисфункция, повишение на теглото, повишение на кръвното налягане, поява на киселини
• симптоми при деца: хиперактивност, нощно напикаване, скърцане със зъби по време на сън, необичайна поза на спане, изоставане в теглото, забавяне на растежа, спад в когнитивното развитие

Диагнозата се базира на данните от разпита и прегледа на пациента, резултатите, получени от полисомнографията (златен стандарт в диагностиката на болестта), извършена в болнични условия или от резултатите от домашния тест за сънна апнея, при който се използват портативни устройства. В зависимост от диагностичните находки и клиничните особености се различават три основни вида обструктивна сънна апнея, а именно лека, умерена и тежка.

В зависимост от особеностите на болестния процес и редица индивидуални фактори се предприема и съответното лечение на обструктивната сънна апнея, което може да включва:

• промени в начина на живот: при леките форми добри резултати се описват след редукция на теглото, отказ от тютюнопушене, регулярна физическа активност, подходяща поза на сън и хигиена на съня
• механична терапия: използват се устройства, осигуряващи положително налягане на въздушния поток (Continuous Positive Airflow Pressure, CPAP), които са с висока ефективност и достъпност и водят до облекчаване на проявите
• орални устройства: могат да се използват специално разработени зъбни устройства и импланти
• оперативна намеса: хирургично лечение се налага при липса на ефект от консервативните мерки или липса на друга опция, като може да включва отстраняване на сливиците, назална хирургия, репозиция на челюстта, трахеостомия и други

Неглижирането на състоянието и липсата на лечение крият риск от поява на различни по вид и тежест усложнения:

• сънливост през деня
• когнитивен спад
• сърдечно-съдови усложнения
• неврологични увреждания
• метаболитни нарушения
• влошаване на липидния профил
• затлъстяване

При деца са възможни неврокогнитивни и поведенчески дисфункции, полиорганни увреждания, забавяне на интелектуалното развитие, сърдечно-съдови увреждания, инсулинова резистентност.