2. Епидемиология на серотониновия синдром

При хората ефектите от високи нива на серотонин са забелязани за първи път през 1960 г. при пациенти, приемащи инхибитори на моноаминооксидазата (MAOI) и триптофан.

Честотата на серотониновия синдром нараства, отразявайки нарастващия брой налични серотонинергични лекарства и повишената употреба на тези агенти в клиничната практика.

Истинската честота на серотониновия синдром е неизвестна, най-вероятно защото леките случаи често се пренебрегват или остават неразпознати. Дори по-сериозните случаи често могат да бъдат приписани на други причини. Няма потвърждаващ тест или специфични лабораторни находки, а синдромът има широк спектър на тежест, вариращ от едва забележимо до летален.

Серотониновият синдром се среща във всички възрастови групи и честотата се повишава с увеличената употреба на серотонинергични агенти. Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) са най-често срещаният клас лекарства, причиняващи серотониновия синдром, поради широкото им използване.