5. Реактивен артрит при деца

В детска възраст състоянието многократно по-често се проявява след чревна инфекция и много по-рядко след генитоуринарна инфекция. Бактериалните причинители са същите, както и при възрастни, като най-често се доказват Salmonella, Shigella или Campylobacter, Clostridioides difficile и Escherichia coli, по-рядко Yersinia.

Чревните инфекции обикновено протичат с характерните за тях прояви, включително висока температура, диария, коремни болки, влошено общо състояние, което става причина за тяхното ранно диагностициране от специалист. Данните за прекарана наскоро (през последните четири седмици) чревна или урогенитална инфекция имат важно диагностично значение.

Най-често в рамките на една до четири седмици след прекарана интестинална или генитоуринарна инфекция се проявяват първите признаци на реактивен артрит, като при деца заболяването преимуществено засяга опорно-двигателния апарат.

В детска възраст артритните оплаквания са водещи, като засегнатите стави са топли, болезнени със зачервена надлежаща кожа, затруднена подвижност и различна по сила и интензивност болка при движение. По-често се поразяват малките и големи стави на долните крайници (коляно, глезен, стави на пръстите на ходилото), но могат да бъдат засегнати и ставите на горните крайници. Артритът по-често протича под формата на олигоартрит със засягане на малък брой стави.

Възможна е поява на неспецифичен обрив, възпалителни промени по очите под формата на конюнктивит или увеит, по-рядко се развиват генитоуринарни прояви с цервицит или уретрит. Засягането на отделителната система в някои случаи може да протече безсимптомно или с ограничени оплаквания, но при някои деца води до значителна болка при уриниране и промени в уринирането.

В детска възраст в сравнение с при възрастни по-често се наблюдава повишение на телесната температура, увеличаване размерите на слезката и черния дроб (хепатоспленомегалия) и увеличаване размерите на лимфните възли.

Диагнозата на реактивния артрит в детска възраст може да бъде предизвикателство, като са необходими задълбочени и обстойни лабораторни (проследяване на маркерите на възпалението, нивата на урея, креатинин, чернодробни ензими, хемоглобин и други за подпомагане на диференциалната диагноза) и образни изследвания (рентгеново изследване, ултразвуково изследване, компютърна томография). Данните за прекарана наскоро интестинална или пикочо-полова инфекция могат да подпомогнат диагностичния процес.

Лечението на реактивен артрит в детска възраст следва да бъде съобразено с особеностите и тежестта на протичане, наличието на усложнения, общото състояние и възраст на детето. Терапевтичните мерки са строго индивидуализирани и комплексни:

• антибиотици: наличието на активна инфекция изисква подходяща антибиотична терапия, съобразена с резултатите от микробиологичните изследвания и антибиограмата
• обезболяващи и противовъзпалителни средства: за облекчаване на артритните оплаквания се назначават подходящи и съобразени с възрастта нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, напроксен и други, като аспирин е противопоказан при деца под 16 години). При тежко протичане може да се обмисли краткосрочно лечение с кортикостероиди
• имуносупресанти: в изключително редки случаи, главно при много тежко протичане и липса на ефект от приложените нестероидните противовъзпалителни средства и кортикостероиди може да се наложи провеждане на терапия с подходящи имуносупресивни средства, съобразни с възрастта и състоянието на детето
• други: общи мерки, почивка на легло, топли и студени компреси подпомага облекчаването на болката и възстановяването

Прогнозата на реактивния артрит в детска възраст като цяло е добра, като при много малък процент от засегнатите се описва хронифициране на артритните оплаквания или развитие на други форми на засягане на опорно-двигателния апарат.

В най-честия случай симптомите на заболяването отшумяват с подходящо лечение в рамките на 3 до 12 месеца без негативни последици в дългосрочен план.