3. Причини и рискови фактори за реактивен артрит

Синдромът на Райтер обикновено се развива като отговор на предшестваща инфекция в организма, най-често локализирана по хода на интестиналния тракт, отделителната система и половите органи, като може да се развие седмици, дори месеци след инфекцията, което може да затрудни диагностичния процес.

Не всеки, които страда от съответните подлежащи инфекции, ще развие реактивен артрит, а само малък процент от засегнатите, като се предполага ролята на различни фактори, с най-голямо значение от които е генетичната предразположеност.

Най-често развитието и появата на реактивен артрит се асоциира с някои от следните заболявания:

• сексуално-трансмисивни инфекции: редица бактериални инфекции, предавани по полов път, могат да станат причина за поява на реактивен артрит, като най-често това e Chlamydia. Хламидиалната инфекция е сред най-честите полово-предавани заболявания, като често протича безсимптомно при мъжете. В по-редки случаи причинител може да бъдат някои стрептококи, асоциирани с развитието на гонорея (гонореята протича с типични прояви и при двата пола, което ускорява диагностичния процес)
• интестинални инфекции: инфекции, предавани с хранителните продукти, в резултат от хранително отравяне, са обикновено с причинител Salmonella, Shigella или Campylobacter, по-рядко Yersinia
• други: инфекции по хода на пикочо-половата система, сред които най-чести са уретрит, цервицит и други, също могат да станат причина за появата на реактивен артрит. Често изолирани бактериални агенти са Clostridioides difficile и Escherichia coli

Сам по себе си реактивният артрит не е заразен и пациентите не представляват риск за околните от епидемиологична гледна точка, но наличните подлежащи, нелекувани инфекции могат да бъдат заразни. Така например появата на реактивен артрит на фона на подлежаща хламидиална инфекция крие риск при незащитен полов акт от предаване на хламидиалната инфекция, като партньорите ще проявят симптоми на бактериалната инфекция, а не на реактивния артрит.

Много малък процент от лицата с подлежащи интестинални или пикочо-полови инфекции развиват реактивен артрит, въпреки което се препоръчва повишена бдителност с цел ранно лечение.

Идентифицирани са някои рискови фактори, повишаващи вероятността от развитие на реактивен артрит след прекарана бактериална инфекция, предавана по полов път или с контаминирани хранителни продукти, като сред по-важните се включват следните:

• възраст: най-засегната възрастова група е тази между 20 и 40 години, с пик на честотата между 20 и 30 години, вероятно във връзка с по-честа смяна на половите партньори, рисково поведение, понижена бдителност относно полово-предаваните инфекции, по-ниска здравна култура
• пол: двата пола могат да бъдат еднакво засегнати, но заболяването се среща до девет пъти по-често при мъжете, особено когато е асоциирано с подлежаща сексуално-трансмисивна инфекция. Това се обяснява с безсимптомното протичане на хламидиалната инфекция при мъжете, която показва висока честота, предава се лесно по полов път и засегнатите дълго време може да не подозират за нейното персистиране
• наследствени фактори: не всеки с хламидиална инфекция или след пикочо-полова инфекция развива реактивен артрит, а само ограничен процент от засегнатите. Към момента това се обяснява с наличието на известна генетична предразположеност. Лицата, носители на ген, наречен HLA B27 (човешки левкоцитен антиген) са изложени на значително по-висок риск от развитие на синдром на Райтер след прекарана сексуално-трансмисивна или хранителна инфекция
• други фактори: ниска здравна култура, ниска хигиена, полигамия, честа смяна на половите партньори, имунодефицитни заболявания (включително HIV и СПИН), неподходящо съхранение или обработка на хранителните продукти може да изложи на риск от заразяване със съответните бактериални инфекции, което от своя страна да повиши риска от развитие на синдром на Райтер