9. Диагноза и изследвания при реактивен артрит

Обстойният и целенасочен разпит може да бъде от изключителна полза, особено за опитните клиницисти, тъй като дава важни насоки, свързани с отключването и етиологията на заболяването, клиничните различия от някои други форми на артрит и особеностите в протичането, които го отличават:

• данни от анамнезата: данни за прекарана интестинална или урогенитална инфекция през последните няколко седмици, данни за известни подлежащи заболявания, алергии, приемани лекарства, както и данни за субективните оплаквания (сутрешна скованост, болки), давност на проявите, връзка с определени фактори
• характерни клинични находки: клинични находки за олигоартрит с наличие на по-малко от шест засегнати стави. Областта е оточна, зачервена, топла, а засегнатите стави са с намалена подвижност. Клинични находки за промени в очите и съмнения за конюнктивит, увеит, иридоциклит, промени по кожата и лигавиците, видими обективни други находки (висока температура, увеличение на лимфни възли, увеличение на черния дроб и/или слезката)

Назначаването на подробни, разширени лабораторни изследвания (кръв, урина, изпражнения) в комбинация с микробиологични изследвания може да насочи към определено заболяване и позволява разграничаване от много други форми на артрит (подагрозен, псориатичен, гонококов и други):

• кръвни изследвания: проследяват се маркерите на възпалението, чернодробните ензими, урея, креатинин, кръвна захар и редица други показатели с цел улесняване на диференциалната диагноза
• уринен анализ: уринен анализ обикновено се назначава при пациенти със симптоми от страна на генитоуринарния тракт с цел оценка на наличните нарушения
• фекален тест: фекален тест по-често се назначава при деца, но също и при съмнения за персистираща интестинална инфекция
• микробиологични изследвания: микробиологично изследване на различни секрети и телесни течности е необходимо от една страна за установяване на персистираща инфекция, а от друга страна за различаване на някои други форми на артрит (гонококов артрит, септичен артрит, туберкулозен артрит) от реактивния артрит
• изследване на синовиална течност: изследване на вътреставна течност най-често от колянната става може да се наложи при значителни диагностични затруднения, като се изследват нивата на белите кръвни клетки, пикочна киселина, изолиране на бактериални агенти

Образната диагностика (различните методи за визуализация) играе важна роля в диагностичния процес при синдром на Райтер, като се назначават подходящи изследвания както на ставния апарат, така и при данни за съответните оплаквания на тазовите органи и отделителната система:

• ехография: обикновено се назначава изследване на коремните органи и тези, разположени в тазовата област, главно за оценка на черния дроб и слезката, бъбреците, уретерите, мъжките и женските полови органи. Установяването на уретрит, цервицит, простатит и други промени по хода на генитоуринарния тракт в комбинация с артрит насочва към диагнозата
• рентгенография: рентгеновото изследване може да подпомогне диференциалната диагноза и да улесни различаването на реактивния артрит от някои други форми на артрит
• компютърна томография и ЯМР: назначават се както за оценка на опорно-двигателния апарат, така и за оценка на състоянието на някои вътрешни органи, които се предполага, че са засегнати от болестния процес

При клинични находки, насочващи към възпалителни промени на очите, се извършват съответните специализирани изследвания за тяхното прецизиране и потвърждаване.

Във връзка с неспецифичното протичане при някои пациенти и споделянето на редица общи оплаквания с широк спектър от други заболявания (различни форми на артрит, но и някои системни заболявания) с различна етиология, диференциалната диагноза при реактивен артрит е относително широка.

Многобройните и комплексни изследвания, които се назначават имат за цел главно улесняване на диференциалната диагноза и подпомагат за косвено потвърждаване на диагнозата.

Необходимо е различаване на синдром на Райтер от гонококов артрит, подагрозен артрит (артрит, асоцииран с подлежаща подагра), псориатичен артрит, ревматоиден артрит, туберкулозен артрит, септичен артрит, болест на Still, анкилозиращ спондилит, артропатия, развиваща се в резултат на имунотерапия.