10. Лечение при реактивен артрит

Медикаментозното лечение при синдром на Райтер се определя строго индивидуално, съобразно възрастта, общото състояние, оплакванията и тежестта на протичане на реактивния артрит, включително отчитане наличието на все още активна инфекция и усложнения:

• антибиотици: при установяване на белези за активна инфекция се назначават подходящи антибиотици, съобразени с резултатите от микробиологичните изследвания и извършената антибиограма. Често използвани са цефалоспорините, макролидите, някои тетрациклини, аминогликозиди, флуороквинолони, като дозата, продължителността на лечение и изборът на медикамент се определят индивидуално
• нестероидни противовъзпалителни средства: за облекчаване на болковия синдром и редуциране на възпалителните промени често се назначават нестероидни противовъзпалителни средства, като например ибупрофен, напроксен, индометацин, декскетопрофен и други. Според тежестта на оплакванията се назначават перорално, локално (под формата на мазила) или вътреставно
• кортикостероиди: при тежки оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат и липса на ефект от приложението на нестероидни противовъзпалителни средства може да се обмисли назначаването на кортикостероиди при липса на противопоказания за това. Добър терапевтичен ефект на фона на нисък риск от системни нежелани реакции се описва при вътреставно инжектиране на кортикостероиди (например метилпреднизолон). При изразени очни увреждания може да се обмисли назначаване на кортикостероиди под формата на капки за очи с цел ускоряване на възстановителните процеси и редукция на възпалението. При персистиращи кожни изменения добра опция могат да бъдат локалните кортикостероиди под формата на крем, гел
• антиревматоидни лекарства: при липса на ефект от гореизброените лекарства, тежко протичане със значително добре изявени оплаквания, усложнения или риск от такива по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат подходящи антиревматоидни средства, инхибитори на TNF, имуносупресанти. Опции на избор са сулфасалазин, метотрексат, етанерцепт, които водят до овладяване на болковия синдром и подобряване на артритните оплаквания. Този вид терапия налага активно наблюдение на пациентите и превантивни мерки за редуциране риска от поява на нежелани ефекти от провежданата терапия

Регулярните физически упражнения и подходяща, строго индивидуализирана физиотерапия могат да подпомогнат облекчаването на някои от симптомите, показват добра ефективност при рецидивиращи форми на артрит, подобряват подвижността на опорно-двигателната система, увеличават мускулната сила:

• подходящи упражнения: упражнения, насочени към разтягане и увеличаване обема на извършваните движения помагат за укрепване на мускулите в областта на засегнатите стави. Упражненията за обхват на движенията могат да увеличат гъвкавостта на ставите и да намалят сковаността, съответно съдействат за подобряване на цялостната подвижност
• индивидуална физиотерапия: физиотерапията включва изключително широк спектър от възможности за повлияване на оплакванията и хода на заболяването при синдрома на Райтер. При различните пациенти, съобразно възраст, оплаквания, тежест на протичане, подлежащи заболявания, могат да се прилагат лечебен масаж, балнеотерапия, ултразвукова терапия, кинезитерапия, пелоидотерапия (калолечение) и други

Физиотерапията и рехабилитацията подпомагат облекчаването на болковия синдром и симптомите, асоциирани с възпалителните процеси, подобряват подвижността на засегнатите стави, подпомагат възстановителните процеси и могат да се използват както при възрастни, така и в детска възраст.