Реактивен артрит

Реактивният артрит е сравнително рядко срещана форма на артрит, показваща по-голяма честота при мъжете, главно във възрастта между 20 и 40 години, с по-високо разпространение в бедните региони и с ниска здравна култура на населението.

Основните причини за развитие на реактивен артрит включват прекарана генитоуринарна, сексуално-трансмисивна или хранителна инфекция, като сред най-честите бактериални причинители се посочват Salmonella, Shigella или Campylobacter, Yersinia, Chlamydia, Clostridioides difficile и Escherichia coli.

Към идентифицираните рискови фактори се включват млада възраст, мъжки пол, генетична предиспозиция с носителство на HLA B27 антиген, подлежащи имунодефицитни заболявания, рисково поведение с честа смяна на половите партньори.

Реактивният артрит в своята класическа форма се характеризира с наличие на артрит, уретрит, конюнктивит и кожно-лигавични прояви:

• артрит: водещ е артритът, който обхваща асиметрично предимно големите стави на долните крайници
• уретрит: протича с нарушения в уринирането, болка при уриниране, наличие на секреция от уретрата. При мъже освен уретрит е възможно наличие на простатит, орхит, епидидимит, а при жените са възможни аднексит, ендометрит, цервицит
• конюнктивит: обикновено е билатерален (двустранен) с характерните за него оплаквания от болка, зачервяване на очите, парене, изтичане на секрет
• кожно-лигавични прояви: малки афти в устната кухина, ранички по кожата, обрив по тялото, промени по ноктите

Макар и по-рядко срещан в детска възраст, реактивният артрит се асоциира с прекарана хранителна или генитоуринарна инфекция, като първите признаци са налице в рамките на една до четири седмици след инфекцията.

Протича предимно с оплаквания от артрит, повишение на телесната температура, засягане на лимфните възли, промени по кожата.

Диагнозата е комплексна, а лечението е предимно симптоматично с подходящи обезболяващи и противовъзпалителни средства, физиотерапия.

Прогнозата при деца е добра, като проявите отшумяват в рамките на 3 до 12 месеца.

Усложненията при реактивен артрит се срещат с различна честота, като са възможни анкилозиращ спондилит, сакроилеит, рецидивиращ артрит, усложнения от страна на очите с развитие на катаракта, усложнения от страна на отделителната система и други.

Реактивният артрит се провокира от хранителна или генитоуринарна инфекция, протича като асиметричен олигоартрит, засягащ предимно долните крайници в комбинация с уретрит, конюнктивит и кожно-лигавични промени и по-честа проява при мъжете.

Ревматоидният артрит се среща по-често при жени, има имунологична медиирана етиология и протича като симетричен полиартрит с локализация предимно по горните крайници в комбинация с поява на ревматоидни възли и някои общи прояви.

Реактивният артрит подлежи на лечение и се отличава с добра прогноза, докато ревматоидният артрит е хронично прогресивно заболяване.

Макар и условно се различават две основни форми на реактивния артрит, а именно чревна форма, която се развива след прекарана интестинална инфекция и реактивен артрит след полово предавана инфекция.

Липсват специфични изследвания за реактивен артрит, като диагнозата е по метода на изключването:

• анамнестични и клинични находки: данни за прекарана през последните няколко седмици генитоуринарна или хранителна инфекция, характерни промени по ставите и кожата
• лабораторни промени: проследяват се нивата на маркерите на възпалението, урея, креатинин, чернодробни ензими, необходимо е и извършване на микробиологично изследване и изследване на синовиална течност
• образни и инструментални изследвания: рентгеново изследване, компютърна томография, ултразвуково изследване най-често на засегнатите стави, но и на коремните органи

Необходимо е различаване от другите форми на артрит, особено от псориатичен, подагрозен, гонококов, септичен, ревматоиден артрит и други.

Лечението се определя строго индивидуално и може да включва:

• лекарства: назначават се нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди (висока ефективност при вътреставно приложение), при нужди имуносупресивни средства и антиревматоидни лекарства. При данни за активна инфекция се включват подходящи антибиотици
• физиотерапия: различните методи от физиотерапията и рехабилитацията в комбинация с подходящи упражнения могат да подпомогнат цялостната терапия и възстановяване на засегнатите

Липсва специфична профилактика, прилагат се общи мерки за намаляване риска от заразяване с хранителни, генитоуринарни и сексуално-трансмисивни инфекции.