6. История на рахита

Известният гръцки лекар Соранус от Ефес (Soranus of Ephesus), един от главните представители на Методическото училище по медицина, който е практикувал в Александрия и впоследствие в Рим, съобщава за особен вид деформация на костите при бебета и малки деца още през I-II-ри век сл.Хр.

Рахитът не е бил определен като специфично медицинско състояние до 1645 година, когато английският лекар Даниъл Уистлър (Daniel Whistler) прави най-ранното известно описание на заболяването.

През 1650 година е публикуван трактат за рахит от Франсис Глисън (Francis Glisson), лекар в Кай Колидж, Кеймбридж.

Произходът на думата "рахит" вероятно е от староанглийската дума "wrickken", въпреки че някои големи речници оказват "произход неизвестен". Гръцката дума "rachitis" е приета по-късно като научен термин за заболяването, основно поради звуковото сходство на думите.

Германският педиатър Курт Хулдшински (Kurt Huldschinsky) успешно демонстрира през зимата на 1918/1919 година как рахитът може да бъде обработен с ултравиолетови лампи.

През 1923 година американският лекар Хари Стийнбок (Harry Steenbock) показва, че облъчването с ултравиолетова светлина увеличава съдържанието на витамин D на храни и други органични материали. Техниката за облъчване на Стийнбок се е използвала за храна, но най-запомнящо се за мляко.

От 1930 година общественото здравеопазване широко препоръчва подсилено с витамин D мляко и рибено масло като хранителна добавка за малки бебета и деца. Благодарение на това през 1945 година рахитът е бил елиминиран в САЩ, както и в много други индустриализирани държави.

За съжаление, рахитът се завръща и е все още често срещан проблем в по-слабо развитите страни. Освен това, поради различни причини (замърсяване на околната среда, прекарване на оскъдно време на открито, прекомерно обличане на бебетата и малките деца дори и в топлите месеци и други), рахит се наблюдава все по-често сред бебета и деца, живеещи в индустриализираните държави, често сред по-заможното население.