Рахит

Рахитът се среща по-често в редица райони на Африка, Близкия Изток и Азия, като за това предразполагат ниският социално-икономически статус, редица грешки в храненето, липсата на допълнителна суплементация с витамин Д при бебета и малки деца. Тъмната оцветка на кожата е рисков фактор, тъй като са необходими по-високи дози ултравиолетова радиация за производство на адекватни количества от витамина.

Основните минерали в структурата на костта са калций, фосфор и магнезий, всеки от които изпълнява важни биологични функции. Ежедневният прием на храни, богати на тези минерали, съдейства за правилната им обмяна и профилактира срещу недостиг и развитие на дефицит.

Поддържането на постоянни нива калций, фосфор и магнезий в организма се означава като калциево-фосфорна обмяна, основна роля за регулацията на която играят витамин Д, паратиреоидният хормон и в по-малка степен калцитонин.

Благодарение на особеностите в своята структура, формиране и растеж, костите изпълняват редица важни биологични функции, като например структурна и механична (костите са опора за меките тъкани), протективна (защитават важни органи от нараняване), резервоарна (костта е депо за калциево-фосфорни соли) и други.

Болестта е позната от дълги години, но първото описание и класифицирането му като рахит е направено едва през 1645 година. С времето състоянието, етиологията и методите за лечение и профилактика са подробно изучени, въпреки което в редица страни рахитът все още е сред водещите здравни проблеми в ранна детска възраст.

В зависимост от етиологията на болестта се различават следните две основни форми:

• първичен рахит: тук се включват хипокалциемичният, хипофосфатемичният рахит и рахитът, свързан с нарушения в усвояването и действието на витамин Д
• вторичен рахит: изключително рядко срещан, развиващ се в резултат от други подлежащи заболявания

В зависимост от тежестта на болестните промени, възрастта на засегнатите и редица индивидуални фактори са възможни следните прояви на рахит:

• деформации на скелета: краниотабес, промени във фонтанелите, наличие на рахитична броеница, промени в гръдния кош, гръбначни изкривявания, плоскорахитичен таз, промени в крайниците, забавяне на растежа, нисък ръст и други
• деформации на зъбите: нарушения в пробиването на зъбите, промени в емайла и структурата им, повишена склонност към кариеси и абсцеси
• общи прояви: мускулна слабост, болки в костите, раздразнителност, прекомерно изпотяване при хранене или сън, прояви на хипокалциемия и други

Това е една от най-често срещаните форми на рахит, като изложени на по-висок риск са кърмачета, бебета и деца с по-тъмна оцветка на кожата, при оскъдно излагане на слънчева светлина и липса на допълнителна суплементация. Клиничното протичане е идентично с класическите признаци на болестта (нарушения в опорно-двигателния апарат, дентицията и редица общи прояви), като са възможни известни вариации в зависимост от въздействието на многобройни фактори.

Диагнозата се поставя въз основа на информацията, получена при разпита на родителите (хранене на бебето, излагане на слънце, суплементация, рискови фактори), характерните клинични белези на болестта, промените в нивата на витамин Д и някои други лабораторни показатели, както и резултатите, получени при рентгенография.

Лечението при рахит се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на болестта, лабораторните изменения и клиничните находки. Обикновено включва суплементираща терапия с подходящи дози витамин Д и калций в комбинация с някои общи мерки, като например излагане на достатъчно слънчева светлина и пълноценно хранене.