7. Какви са усложненията при разстройство?

Дехидратация или обезводняване настъпва, когато количеството течности, напускащи организма (при повръщане, диария, изпотяване), е по-голямо от приетото. Дехидратацията може да бъде дефинирана и като прекомерна загуба на течности от организма, с придружаващо нарушение на метаболитните процеси.

Характерните особености на състоянието включват:

• видове дехидратация: съществуват три типа дехидратация в зависимост от загубите. При хипотонична или хипонатриемична се губят основно електролити, най-вече натрий, при хипертонична или хипернатриемична дехидратация се губи предимно вода, докато при изотонична или изонатриемична е налице еднаква загуба на вода и електролити
• дневни нужди от течности: за предотвратяване настъпване на дехидратация е необходимо осигуряване на достатъчно количество течности на организма. При възрастни дневните нужди от вода варират от два до и над четири литра (прием чрез вода, напитки и храна) в зависимост от възраст, пол, тегло, физическа активност и атмосферни условия. При деца дневните нужди от вода се изчисляват според теглото, като за деца под 10 килограма се изчисляват по 100 милилитра на килограм, при деца между 10 и 20 килограма се изчисляват като към 1000 милилитра се прибавят по 50 допълнителни милилитра за всеки килограм над 10, а при деца над 20 килограма необходимият прием на течности се изчислява, като към 1500 милилитра се прибавят по 20 допълнителни милилитра за всеки килограм над 20
• симптоми: симптомите на дехидратация включват главоболие, хипотония, замайване, жажда, делир, суха кожа, намалена диуреза, потъмняване на урината, хлътнала фонтанела (при кърмачета), отслабен пулс. Тежката дехидратация може да доведе до кома и хиповолемичен шок

• определяне на тежестта: тежестта на дехидратация при деца може да се изчисли чрез понижаването на телесната маса от загубата на течности. За лека дехидратация се счита загуба на по-малко от три процента от телесната маса, умерената дехидратация се характеризира със загуба на 3 до 10 процента от телесната маса, а тежката дехидратация се изразява със загуба на повече от 10 процента от телесната маса. Тази класификация е ориентировъчна и невинаги е приложима, тъй като трябва да е известно точното тегло на детето преди дехидратацията, което невинаги е възможно. Освен това тежестта на дехидратация трябва да се оценява и с помощта на други признаци, като съзнание, пулс, състоянието на кожа и лигавици, дишане, кръвно налягане и други
• лечение: лечението на дехидратацията се изразява в адекватна рехидратция на организма чрез перорални или интравенозни разтвори. Ако пациентът е в сравнително добро общо състояние и има възможност да приема течности през устата, се предпочита перорално хидратиране чрез прием на подсладена вода, чай, бульони и специални разтвори. При невъзможност за прием на течности през устата се прибягва към интравенозна рехидратация с физиологичен разтвор, глюкозни разтвори и в зависимост от електролитните нарушения разтвори с различно съдържание на електролити

Диарията, особено тежките форми на състоянието, води до загуба на големи количества течности, а с тях се губят и важни електролити.

Най-честите електролитни нарушения при разстройство и техните характерни клинични проявления и съответно терапевтичен подход включват:

• хипокалиемия: клинично хипокалиемията се изявява със сърцебиене, мускулна слабост, парализи, парестезии, абдоминални крампи, хипотония, камерни аритмии, сърдечен арест, нарушен сърдечен ритъм, предсърдни или камерни екстрасистоли, дихателна недостатъчност, промени в психическия статус, намалени рефлекси и други. След лабораторно потвърждаване на диагнозата хипокалиемия, може да се премине към лечение. Пациенти с лека или умерена хипокалиемия могат да бъдат обикновено асимптоматични. Ако тези пациенти имат слабо изразени симптоми, може да е необходимо само прилагане на перорална калий-заместителна терапия. Ако са налични сърдечни аритмии или значителни клинични симптоми, се препоръчва по-агресивен подход, като лечението е както при тежка хипокалиемия с интравенозна заместителна терапия с калиев хлорид
• хипонатриемия: тъй като съществуват редица компенсаторни механизми, които се включват при настъпване на хипонатриемия, клиничната изява на симптомите не зависи само от нейната тежест, но и от скоростта на развитие. При остро настъпване на хипонатриемия симптоматична изява включва анорексия (безапетитие), главоболие, мускулни крампи, промени в психическия статус (объркване, кома), припадъци, възбуда, тахикардия и други. След лабораторно доказване на хипонатриемята може да се предприеме лечение с интравенозни инфузии на хипертонични разтвори натриев хлорид