10. Каква диета да спазваме при разстройство?

Диетата и лечебното хранене при редица заболявания имат съществено значение за оптималното протичане на оздравителния процес и възстановяване функциите на увредените органи и системи. При леките форми на някои заболявания това може да бъде напълно достатъчно за оздравителния процес.

Диетата и лечебното хранене при разстройство трябва да отговарят на някои основни принципи:

• в зависимост от етиологията на диарията: диетата следва да бъде съобразена със заболяването, довело до поява на диария, както и нарушенията, които са настъпили в обмяната на веществата, функциите на стомашно-чревния тракт, черния дроб, бъбреците
• в зависимост от тежестта на диарията: храненето следва да бъде в съответствие с тежестта и фазата на болестния процес, да се променя динамично в хода на боледуването според клиничните прояви, като много често в острата фаза се налага лечебно гладуване или силно ограничаване приема на храна с последващо постепенно захранване
• в зависимост от нуждите на организма: храненето при диария следва да осигури необходимите енергийни нужди на болния организъм, както и субстратен материал за регенераторните и имунологичните процеси, съобразно възрастта и общото състояние на пациента
• в зависимост от индивидуалните предпочитания: при възможност, особено при малки деца и подрастващи, се препоръчва храненето да бъде съобразено с индивидуалните особености на болния и с неговите вкусови предпочитания с цел улесняване на съдействието на пациента

Диетичното хранене е основен метод на лечение на острите бактериални и вирусни стомашно-чревни инфекции, протичащи с диариен синдром. Това хранене трябва да отговаря на изискванията за хранене на фебрилно болните, но трябва да се съобразява и с морфологичните и функционалните увреждания на стомашно-чревния тракт, със загубите на вода и минерали, на намалената толерантност към различни храни. Всяко нарушение на изискванията за диетично хранене и прием на забранени храни може да изостри болестните прояви, да наруши и забави оздравителния процес.

При всеки пациент се подхожда строго индивидуално, но има някои общи правила и принципи, които влизат в съображение:

• повишен прием на течности: препоръчва се прием на достатъчно течности, средно между 8 и 10 чаши на ден, приемани на малки порции (приемът на големи количества наведнъж може да обостри диарията). Течности със стайна температура се толерират по-добре, отколкото горещи или студени напитки. Може да се приемат бульони, ябълков сок, сок от бяло грозде, плодови нектари (праскова, кайсия, круша, манго, банан), вода, електролитни спортни напитки и други
• повишен прием на фибри: препоръчва се увеличаване консумацията на богати на фибри храни, каквито са банани, бял ориз, овесени ядки, варени картофи, консервирани плодове без обелки, препечени филии черен хляб, крекери и други
• прием на богати на калий и соли храни: освен в случаите, при които изрично е подчертано ограничаването на богатите на калий и други соли храни, се препоръчва прием на съответните храни с цел възстановяване на загубите. Такива храни са например банани, варени картофи, солени крекери, бульони и други
• адекватен прием на калории: препоръчва се често хранене с прием на малки порции храна с висока енергийна стойност. Предпочитани продукти са твърдо сварени яйца, пилешко и риба (приготвени на пара, задушени или на фурна), авокадо, банани, препечен бял хляб и други. При различните видове диария добър ефект се съобщава и при повишаване приема на богати на пробиотици храни, като например кисело мляко

Храненето на болните с диарийни прояви до голяма степен зависи от тяхната възраст, като макар да има някои общи принципи (първоначална водна или чаена пауза, постепенно последващо захранване) е необходимо съобразяване с особеностите на конкретната възрастова група:

• особености при кърмачета: при появата на диария болните се оставят на 6 до 8 часова водна пауза, като се оводняват с чай от шипки или лайка, супа Моро (2 или 5 процента морковена супа), рингеров разтвор или разтвора на СЗО с 20 до 30 грама захар на литър. Чаят трябва да бъде охладен и слабо подсладен. Количеството течности, които кърмачето трябва да получи за 24 часа, е сбор от дневните нужди, наличния дефицит и патологичните текущи загуби чрез изпражненията, повръщанията, повишената температура и ускореното дишане. Оводняването е желателно да се провежда с малки количества течности, давани на всеки 10-15 минути. Ако се дадат изведнъж големи количества, често настъпва повръщане. След това се преминава към захранване на кърмачето с постепенно повишаване на количествата кърма или адаптирано мляко. След нормализиране на изпражненията, кърмачето получава обичайната си за възрастта храна
• особености при деца: с появата на разстройството се препоръчва преминаване на 6 до 10 часова водна пауза, включваща прием на вода, подсладен билков чай, разтвор на Рингер, разтвора на СЗО и други, в количества, съобразени с възрастта и приемани на малки порции. При стабилизиране на състоянието и преминаване на разстройството се преминава към бавно захранване с печени картофи, солети, препечен хляб, морковена каша, ориз, жито, пасирани зеленчукови супи и други. Препоръчва се прием на малки порции храна на всеки 4 часа за облекчаване на храносмилането. Тъй като функционалното възстановяване на стомашно-чревния тракт често изпреварва морфологичното се препоръчва плавно преминаване към обичайното за възрастта хранене в рамките на около две седмици с постепенно включване на кисело мляко, бульони, варено месо, попара и други с избягване на грубата, целулозна храна, силни подправки и пържене на продуктите. При изразено повръщане или персистиране на диарията се преминава към парентерално хранене
• особености при възрастни: при поява на диария се стартира с водна пауза, продължаваща до 12 часа с прием на вода, подсладен чай от шипки или лайка в количества, отговарящи на дневните нужди, които са от порядъка на 40 милилитра на килограм тегло за 24 часа, разпределени в малки порции. При стабилизиране на състоянието следва постепенно захранване с въглехидратно-адсорбиращата диета, включваща чай със сухари, препечен хляб, солети, печени картофи, зеленчукова супа и други. Преминава се постепенно през течна и течно-кашава храна, като са необходими средно между една и две седмици за стабилизиране на състоянието и преминаване към обичайното хранене. Ако болните отказват да се хранят или повръщат при всяко хранене, се назначава парентерално хранене с вливания на глюкозни и глюкозно-солеви разтвори, аминокиселини, висококалорични липидосъдържащи разтвори, плазма и други