9. Каква диета да спазваме при разстройство?

Диетата и лечебното хранене при редица заболявания имат много съществено значение за правилното протичане на оздравителния процес и възстановяване функциите на увредените органи и системи. При леките форми на някои заболявания (остри ентероколити, вирусни респираторни заболявания и други) това може да бъде напълно достатъчно за оздравителния процес. Диетата и лечебното хранене при разстройство трябва да отговаря на някои принципи като:

- да бъде съобразена със заболяването, довело до поява на диария, и нарушенията, които предизвиква в обмяната на веществата, функциите на стомашно-чревния тракт, черния дроб, бъбреците и други;

- да бъде в съответствие тежестта и фазата на болестния процес, да се променя динамично в хода на боледуването според клиничните прояви;

- да осигури необходимите енергийни нужди на болния организъм, както и субстратен материал за регенераторните и имунологичните процеси;

- да бъде съобразена с индивидуалните особености на болния и с неговите вкусови предпочитания.

Диетичното хранене е основен метод на лечение на острите бактериални и вирусни стомашно-чревни инфекции с диариен синдром. Това хранене трябва да отговаря на изискванията за хранене на фебрилно болните, но трябва да се съобразява и с морфологичните и функционалните увреждания на стомашно-чревния тракт, със загубите на вода и минерали, на намалената толерантност към различни храни. Всяко нарушение на изискванията за диетично хранене и приемане на забранени храни може да изостри болестните прояви и да наруши оздравителния процес. Ето защо на болния и на близките му трябва да бъде внушено строго спазване на предписания диетичен режим.

Храненето на болните с диарийни прояви до голяма степен зависи от възрастта им. Така в кърмаческа възраст, веднага след появата на диария, болните се оставят на 6-8 часова водна (чаена) пауза. През това време кърмачетата се оводняват с чай от шипки или лайка, супа Моро (2 или 5% морковена супа), рингеров разтвор или разтвора на СЗО с 20-30 г. захар на литър. Чаят трябва да бъде охладен и слабо подсладен. Количеството течности, които кърмачето трябва да получи за 24 часа, е сбор от дневните нужди (първото тримесечие 160-180 мл/кг за 24 часа, второто - 140-160 мл/кг, третото - 120-140 мл/кг и четвъртото - 100-120 мл/кг), наличния дефицит и патологичните текущи загуби (загубите чрез изпражненията, повръщанията, повишената температура и ускореното дишане, като на 1 градус температура над 37 градуса или на 10 броя дишане повече в минута се дават по 10 мл/кг тегло).

По време на чаената пауза трябва да се възстанови наличният дефицит и да се дадат дневните нужди за този период. Оводняването е желателно да се провежда с малки количества течности (20-25 мл), давани на всеки 10-15 минути. Ако се дадат изведнъж големи количества, често настъпва повръщане. След това се преминава към захранване на кърмачето. То се осъществява чрез изцедена майчина кърма, хуманизирани млека за диарийно болни (лечебна хумана, NH-25 хумана и други), диетично кисело мляко, кисело мляко, разредено с оризова вода, и към него добавен калциев карбонат по 0,2-0,3 на хранене. Захранването става с малки количества от посочените храни, 20-40 мл на хранене, останалата храна се дава със супа Моро или чай. При следващото хранене, ако диарията намалява, количеството се увеличава с по 20 мл и така, докато се стигне до нормалното за възрастта количество, което обикновено се случва след 36-48 часа. След като изпражненията се нормализират, кърмачето получава обичайната си за възрастта храна.

При по-големите деца или при възрастните също се започва с чаена пауза, която продължава 6 до 12 часа. Назначава се обикновено чай от шипки, лайка или друг билков чай, подсладен. Освен това може да се даде разтворът на СЗО или Рингер. Количеството се определя по същите принципи, но дневните нужди на възрастните са около 40 мл/кг тегло за 24 часа, а за децата от 50 до 100 мл според възрастта им. След това болните се захранват. Назначава се т.нар. "въглехидратно-адсорбираща диета" - чай със сухар, препечен хляб, обикновени бисквити, солети, препечени картофи или ябълки, морковена каша, пасирани моркови, супи от овесени ядки, ориз или жито, зеленчукови пасирани супи и други. Важно е храната да бъде течна или течно-кашава, лесно смилаема, да не съдържа груба целулоза или силни подправки. Храненията да бъдат през 4-часови интервали, като количеството на храната постепенно се увеличава. Най-често на втори-трети ден диетата постепенно се разширява, особено ако настъпва подобрение на диарийния синдром - включва се попара със сирене, зеленчукови супи, пюрета, кисело мляко, домати с ориз, бульони, варено пилешко месо, кюфтета на пара, мусака и други.

В следващите дни се преминава към обичайното хранене, като поне още 10 дни се избягва груба целулозна храна, подправки и пържени храни, тъй като функционалното възстановяване на стомашно-чревния тракт често изпреварва морфологичното. Ако болните отказват да се хранят или повръщат при всяко хранене, се назначава парентерално хранене - вливания на глюкозни и глюкозно-солеви разтвори, на коктейли от аминокиселини, на висококалорични липидосъдържащи разтвори, плазма и други. Храненето, особено при кърмачетата, в тези случаи може да се извършва с назогастрична сонда - капково или на определени порции, но само от добре подготвен медицински персонал. Болните, които се нуждаят от парентерално хранене или хранене със сонда, обикновено се хоспитализират.

Накратко, ако не бъдете посъветвани друго от Вашия лекуващ лекар, спазвайте следните диетични препоръки при разстройство:

- повишете приема на течности - приемайте течностите бавно, но постоянно през целия ден. Приемането на голямо количество течности наведнъж може да усили диарията. Желателно е да приемате 8-10 чаши течност за деня. Течности със стайна температура се толерират по-добре, отколкото горещи или студени напитки. Може да приемате бульони, ябълков сок, сок от бяло грозде, плодови нектари (праскова, кайсия, круша, манго, банан), вода, електролитни спортни напитки и други.

- повишете приема на храни, богати на разтворими фибри - банани, бял ориз, овесени ядки, варени картофи, консервирани плодове без обелки, препечени филийки черен хляб, крекери и други. Избягвайте захарта - тя може да влоши диарията.

- повишете приема на храни, богати на соли и калий (освен, ако не сте посъветвани другояче от Вашия лекар) - при диария тялото губи соли (основно натриев хлорид) и калий. Приемът на някои храни може да Ви помогне да възстановите тези загуби - банани, изброените по-горе напитки, варени картофи, солени крекери, бульон и други.

- повишете приема на калории - яжте на малки порции и често. Не приемайте големи порции храна наведнъж, тъй като това може да влоши разстройството. Приемайте твърдо сварени яйца, пилешко и риба (които не трябва да бъдат пържени), авокадо, банани, препечен бял хляб и други. Приемайте и храни, съдържащи пробиотици (например кисело мляко), тъй като те са полезни при различни видове диария, включително такива, дължащи се на химиотерапия и/или радиация.