Разстройство: какви видове разстройство има?

Приблизително десет литра течности могат де се придвижат през тънкото черво в рамките на едно денонощие, като това количество се образува от приетите храна и течности, секрецията на различни ензими и субстанции, необходими за нормалния процес на храносмилане. Тънките и дебелите черва имат способността да абсорбират дори още по-големи количества течност, когато функционират нормално.

Тази нормална физиология на интестиналния тракт се осъществява благодарение на чревната инервация, която координира йонния транспорт в червата и чревния мотилитет. Ако един от тези механизми се наруши, може да настъпи диария.

Класификация на различните видове разстройство се прави именно в зависимост от механизмите на възникване и продължителността на симптомите.

Уточняването на механизма на възникване на диарията има важно клинично значение за последващото изготвяне на индивидуален терапевтичен план, бързо и оптимално овладяване на състоянието. В зависимост от механизма на възникване диариите могат да се разделят на:

осмотична диария: при този вид разстройство веществата, които се намират в червото, предизвикват повишено изтегляне на вода към чревния лумен. Този вид диария може да настъпи и при нарушената функция на червата да реабсорбират течностите, които преминават през техния лумен. Причини за възникване на осмотична диария могат да бъдат малабсорбция или нарушено усвояване на веществата, малдигестия или нарушено храносмилане (например при заболявания на панкреаса), прием на осмотични лаксативи, прекален прием на витамин С или магнезий и други
секреторна диария: при този вид разстройство се наблюдава преминаване на вода от чревната стена към чревния лумен. В този случай тялото губи основно вода и изпражненията обикновено стават големи по обем и воднисти. Причини за появата на секреторна диария най-често са инфекции (холера, салмонела, шигела и други). Характерно за този вид диария е, че тя може да продължи дори след преустановяването приема на храна
ексудативна диария: този вид разстройство се характеризира с наличието на кръв или гной в изпражненията. Състоянието може да се прояви като усложнение при тежки инфекции, както и при възпалителни интестинални заболявания (болест на Крон, хроничен улцерозен колит), при които обширните възпаления на чревната стена компрометират способността на червата да абсорбират вода и да предотвратяват нейната загуба
мотилитет-свързана диария: този вид разстройство се дължи на бързото преминаване на храната през чревния лумен с развитие на хипермотилитет. При прекалено бързо преминаване на храната през стомашно-чревния тракт, няма достатъчно време за абсорбиране на адекватно количество хранителни вещества и вода. Това състояние може да се дължи на засягане на нервите при ваготомия или диабетна невропатия, на различни инфекциозни агенти, при синдром на дразнимото черво. Базедовата болест може да доведе до хипермотилитет и появата на псевдодиария или истинска диария
възпалителна диария: този вид диария до голяма степен се припокрива с някои от горните видове. При нея се наблюдава възпаление на чревната лигавица, което води до пасивна загуба на течности и протеини, както и до намалена способност на лигавицата за абсорбция на течности. Възпалителната диария може да се дължи на бактериални, вирусни или паразитни инфекции, автоимунни заболявания, ракови образувания, ендокринни нарушения и други
дизентерия: по принцип при наличието на видима кръв и слуз в изпражненията се говори за дизентерия, а не за диария. Кръвта е признак за нахлуване на микроорганизмите в чревната стена. Дизентерия се наблюдава при инфекции с шигела (развива се шигелоза) и ентамеба хистолитика (развива се чревна амебиаза)

В зависимост от продължителността на симптомите разстройството се разделя най-общо на остро и хронично. Изясняването на вида на диарията в зависимост от давността на проявите има важно клинично значение във връзка с различна етиология и съответно различния терапевтичен подход при различните видове.

Познаването на най-честите причините на остра и на хронична диария подпомага изясняването на диагнозата, нейното потвърждаване и стартиране на ефективна и оптимална терапия в кратки срокове.

В зависимост от продължителността или давността на симптомите се различават следните основни видове разстройство:

остра диария: симптомите при тази форма на диария имат остро начало и продължават средно между 2 и 7 дни, най-много до две седмици. Този вид разстройство се дължи най-често на хранителни отравяния, чревни инфекции (вирусни, бактериални), прием на лекарства, диетични грешки и други. В зависимост от етиологията освен разстройство могат да се наблюдават и други клинични прояви
подостра или персистираща диария: симптомите продължават средно между 2 и 4 седмици, като причините могат да са различни и многообразни, включително инфекциозни, възпалителни, автоимунни и алергични заболявания
хронична диария: симптомите при хронично разстройство се характеризират с продължителност над четири седмици. Този вид разстройство може да има подмолно и едва забележимо начало, но с течение на времето симптомите постепенно се засилват. Най-честите етиологични фактори за възникване на хронично разстройство са синдром на дразнимото черво, болест на Крон, хроничен улцерозен колит, синдром на малабсорбция, някои ендокринни заболявания и други

Следва: Кои са причините за възникване на разстройство?