6. Кои са медицинските изследвания при разстройство?

След обстойния разпит (оценка на рискови фактори) и преглед на пациента (оценка на общото състояние) се преминава към назначаване на кръвни изследвания, които при изясняването на причините, довели до диария, обикновено имат допълнителен, подпомагащ характер и не бива да се тълкуват еднозначно.

Понижените стойности на еритроцитите и на хемоглобина могат да бъдат насочващи при кръвозагуба от гастроинтестиналния тракт. Изследването на серумните електролити е показано при съмнение за дехидратация. При наличие на подлежащо възпаление с инфекциозен или автоимунен характер често се установява повишение нивата на маркерите на възпалението (CRP, скорост на утаяване на еритроцитите).

Копрологичните изследвания включват оценка на различни параметри на фекална проба, като лабораторният анализ на пробата включва микроскопия, химични и микробиологични тестове. Допълнително се проверява за наличие на окултна кръв, мазнини, жлъчка, левкоцити или редуцирани субстанции (захари).

Измерва се също и рН на пробата, а за откриване на бактериалния причинител при провокирана от инфекция диария се налага копрокултура върху специални хранителни среди.

Приемът на някои лекарства може да доведе до промяна в резултатите от изследването и съответно погрешни изводи, поради което се препоръчва съобщаване на лекаря за приеманите медикаменти или при възможност избягване на приема на антиациди, лекарства против разстройство, антипаразитни препарати, антибиотици, лаксативи, нестероидни противовъзпалителни средства и други една седмица преди извършване на изследването.

Рентгеновото изследване на храносмилателната система в условията на естествения контраст има малка информативна стойност, тъй като сянката на органите се слива с околните тъкани, средостението и корема. В отделни случаи могат да се открият патологични находки (конкременти, чужди тела, газ).

По тази причина се предпочита рентгеново изследване с подходящ контраст, като бариевите препарати са основно контрастно вещество за изследване на храносмилателния канал.

В зависимост от клиничната насоченост и рентгенологичните изисквания, бариевият сулфат се приготвя под различни форми, най-често като паста, каша, мляко, с прибавяне на други съставки за промяна на вискозитета, плътността му или влияещи върху чревната кинетика.

Подготвителният период при провеждане на контрастно изследване на храносмилателния тракт определя информативната стойност на изследването. В комплекса от мероприятия в подготвителния период се включват диетичен режим (за намаляване на газовите колекции), медикаментозно повлияване на чревната кинетика, очистителни клизми, необходимост от лабораторен контрол на серумния билирубин и проба за чувствителност към използваното контрастно вещество.

За изследването на храносмилателния тракт съществуват два основни метода:

• метод на полепване: прием на малко количество контрастна материя, като целта е равномерното разпределение върху лигавицата на изследвания орган чрез промяна в положението на болния и прилагане на компресия върху дадения орган. Информативната стойност на метода на полепките се свързва с представянето на лигавичния релеф
• метод на отливките: прием на цялото количество контрастна материя, като се наблюдават преминаването, начинът на изпълване (разгъване) на съответния орган и получаване на сянката на отливката му. По тази силна сянка се съди за формата, големината, разположението на органа и неговите функционални особености

Последователността при прилагането на тези два метода е различна за всеки отдел на храносмилателния тракт. При изследване на хранопровода, стомаха, тънките черва се започва с метода на полепките за изследване на лигавичния релеф и след това се преминава към метода на отливките за търсене на морфологични изменения. При изследване на дебелото черво в условията на иригоскопия редът е обратен. Започва се с метода на отливките и след акта на дефекация на болния останалото количество контрастна материя позволява изучаването на лигавичния релеф.

Ендоскопските процедури на гастроинтестиналния тракт най-общо се разделят на горна ендоскопия, включваща ендоскопски оглед на хранопровода, стомаха и дуоденума, а когато е необходимо и проксималната част на тънкото черво. Извършва се през устата с флексибилен ендоскопски апарат, фиброгастроскоп и се нарича фиброгастроскопия.

Ендоскопският оглед на дебелото черво (долна ендоскопия) се осъществява през ануса след предварителна подготовка и почистване на червото от фекалиите. Според дълбочината на ендоскопията и използваната апаратура тя се дели на ректоскопия (изследва се ректумът), сигмоидоскопия и колоноскопия или колоскопия.

По време на стандартното ендоскопско изследване могат да бъдат извършени и някои допълнителни ендоскопски диагностични и редица терапевтични процедури. В повечето случаи ендоскопското изследване се съчетава с вземане на материал за хистологично изследване (биопсия) от всички видими или предполагаеми патологични изменения на лигавицата. Материал за цитологично изследване най-често се взема чрез четково излющване (четкова цитология).

Ендоскопското изследване осигурява точна диагноза на заболяванията на лигавицата на гастроинтестиналния тракт не само поради директно оглеждане, но и поради комбиниране на метода с различни други изследвания, главно хистологично, цитологично и микробиологично изследване.

След гастроскопия могат да възникнат преходна бактериемия, болки в гърлото и субфебрилна температура. Повечето усложнения се изявяват и диагностицират по време на манипулацията или в близките няколко часа след нея, но могат да се установят и по-късно.