9. Лечение на разстройство

При част от пациентите диарията може да отшуми в рамките на 24 до 72 часа без специфично медикаментозно лечение и без усложнения. При друга част от засегнатите се налага назначаването на подходящи медикаменти (антидиарийни или антидиарични лекарства) за бързо овладяване на симптомите и стабилизиране на състоянието.

Преценката за необходимостта от прием на лекарства и изборът на конкретни представители се осъществява от лекуващия лекар след обстоен преглед, разпит и оценка на общото състояние, като при някои групи от засегнатите е налице повишен риск от усложнения и съответно е наложително ранно стартиране с подходящи антидиарични средства:

• тежка диария: при тежко разстройство, особено при персистиране на проявите за период, по-продължителен от 72 часа, задължително се преминава към подходяща медикаментозна терапия
• липса на ефект от диета и общи мерки: много от случаите се повлияват бързо и ефективно от приложението на промените в храненето (водна пауза с постепенно захранване) или някои общи мерки, но при липса на ефект за период от няколко дни се препоръчва преминаване към медикаментозно лечение за намаляване риска от възникване на усложнения
• при данни за инфекция: при съмнения за подлежаща инфекция, провокираща стомашно-чревните неразположения, е уместно назначаването на подходяща антиинфекциозна терапия в комбинация с подходящи антидиарийни лекарства
• при деца: при деца рисковете от усложнения са по-високи, като последните настъпват за по-кратки срокове. Приложението на антидиарични лекарства в детска възраст се осъществява само след консултация с лекуващия лекар и по негово усмотрение, тъй като някои от препаратите са противопоказани при малки деца
• лица с други подлежащи заболявания: при лица с подлежащи други заболявания, като високо кръвно и сърдечно-съдови нарушения, диабет, болести на щитовидната жлеза, метаболитни нарушения, автоимунни заболявания и други диарията бързо може да прогресира и да провокира обостряне на основното заболяване, поради което при тази група пациенти се налага своевременно отстраняване на причините, провокирали разстройство и назначаване на подходящи лекарства за овладяване на диарията

Лекарствата, използвани за лечение при разстройство (антидиарични лекарства), са разнородна група, като отделните агенти се различават по механизма на действие и съответно назначаването им се съобразява с особеностите, вида и етиологията на диарията, както и с редица други фактори, имащи отношение към лечението.

Едни от най-често използваните и съответно предписвани лекарства за лечение на разстройство включват:

• антимотилитетни агенти: най-популярният представител на тази група е лоперамид, достъпен и без медицинско предписание и използван често за овладяване симптомите при диария. По същество представлява опиоид без ефекти върху централната нервна система, който оказва спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура на интестиналния тракт, провокирайки потискане на чревната перисталтика и увеличаване тонуса на аналния сфинктер. Прилага се главно при неинфекциозна диария с остър или хроничен характер. Не се препоръчва при хронични възпалителни заболявания на червата, като болест на Крон и улцерозен колит, а употребата при малки деца се осъществява с повишено внимание и след консултация с лекар (някои форми са подходящи при деца над 2 години, докато други не се препоръчват при деца под 6 години)
• адсорбенти: най-популярните представители на тази група включват медицински въглен и диосмектит, като могат да се използват безопасно при деца и възрастни. Основният им ефект се състои в намаляване загубата на електролити и вода, адсорбиране на токсини, бактерии и други субстанции, водещи до ускоряване на перисталтиката. Медицински въглен се прилага главно при диария, провокирана от натравяне (с храни, лекарства и други субстанции), докато диосмектит може да се прилага при всички видове диария, оказвайки своя ефект чрез промени в гъстотата на мукуса и посредством формирането на протективен слой върху лигавицата на интестиналния тракт. Диосмектит е сред малкото напълно безопасни, особено при краткосрочно лечение, антидиарични средства при бебета, кърмачета и малки деца
• антисекреторни препарати: сред най-често използваните антисекреторни средства се включват лактаза и рацекадотрил. Лактаза, известна още като тилактаза и бета-D-галактозидаза, представлява ензим, участващ в метаболизма на млечната захар и се използва предимно при диария, провокирана от непоносимост към лактоза. Рацекадотрил показва бърз антидиаричен ефект, като намалява повишеното отделяне на течности и соли от интестиналния тракт. Прилага се допълнително при остра водниста диария, като е подходящ и при малки деца и при бебета над 3 месеца
• други: в зависимост от причините, довели до развитието на диария, могат да се назначат и други лекарства, като например антибиотици (при бактериална инфекция), антипаразитни средства (при данни за паразитна инфекция), пробиотици (при малки деца в почти всички случаи), допълнителен прием на витамини и минерали (при персистиране на състоянието и риск от развитие на недостиг), електролитни разтвори за приготвяне и употреба в домашни условия и други