6. Диагностика и изследвания при псориазис

Диагностицирането на типично протичащата плакатна форма (psoriasis vulgaris) обикновено не представлява затруднение за опитните специалисти и последните могат само въз основа на анамнезата и физикалните находки да поставят сигурна диагноза и съответно да назначат подходящо лечение:

• данни от разпита: акцентира се върху изясняването на налични рискови фактори (стрес, прием на лекарства, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, проблеми с теглото и други), наследственост, други подлежащи автоимунни или кожни заболявания, давност, тежест и особености на оплакванията
• характерни прояви: обръща се особено внимание на локализацията, размерите и характеристиките на наличните лезии, както и налични промени по ноктите. При типичното протичане на заболяването псориатичните плаки трудно могат да бъдат объркани с друго заболяване. Проблем представляват атипичните форми, които може да наложат назначаването на допълнителни изследвания
• специфични симптоми: сред специфичните симптоми се включва знакът на Auspitz, при който след отстраняване на сквамите в рамките на няколко секунди се появява така наречената кървава роса върху лезията (ситни капчици кръв). При някои пациенти промените по ноктите са изключително характерни и значително подпомагат диагностицирането

При част от пациентите се налага назначаване на различен обем лабораторни изследвания, целта на което е от една страна подпомагане на диагнозата и диференциалната диагноза, а от друга оценка на общото състояние и рисковете от развитие на допълнителни усложнения, свързани с болестта.

При някои пациенти липсват промени в лабораторните показатели, докато при други редовното проследяване може да установи повишен сърдечно-съдов риск и висок риск от усложнения още в ранен етап и съответно да позволи предприемането на необходимите мерки за предотвратяването им:

• характерни находки: при много от пациентите е налице влошаване на липидния профил в различна степен, което може да корелира с повишен сърдечно-съдов риск. При продължително персистиране често се описва увеличение на серумните нива на пикочната киселина (по различни данни при приблизително половината от пациентите), което увеличава риска от развитие на подагрозен артрит. В хода на терапията, при стабилизиране на пациентите и навлизане в ремисия се наблюдава подобрение и нормализиране на показателите
• промени при усложнените форми: при тежък плакатен псориазис, пустулозен псориазис и еритродермичен псориазис може да се установи отрицателен азотен баланс с понижение на серумния албумин. Възможно е увеличение на маркерите на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите, С-реактивен протеин, алфа-2 макроглобулин). Повишение на серумния имуноглобулин А, както и вторична амилоидоза, също са възможни при тежките и усложнени форми и се асоциират с по-лоша прогноза

В много редки случаи се налага хистопатологичен анализ на проба, получена при биопсия на засегнат кожен участък във връзка с характерния вид и локализация на лезиите. Въпреки това при някои пациенти може да се наложи извършване на манипулацията за поставяне на диагнозата.

Необходимост от биопсия обикновено е налице при:

• диагностични затруднения: при наличие на противоречиви резултати от клиничния преглед и лабораторната диагностика и невъзможност за единодушно изясняване на заболяването
• други подлежащи заболявания: някои подлежащи заболявания, като например себорея, дерматит, екземи, лихен планус, импетиго, а в някои случаи и микоза (гъбична инфекция), кожни неоплазми и други могат да затруднят значително диагностиката на псориазис
• тежки и усложнени форми: при тежък плакатен псориазис, еритродермичен или пустулозен псориазис, особено с генерализиране на проявите и наличие на допълнителни симптоми (ставни оплаквания, очни увреждания, влошаване на подлежащи сърдечни заболявания и други) изясняването на диагнозата може да наложи биопсия с хистопатологичен анализ