8. Лечение при периферна артериална болест

Лайфстайл лечението или промяната в начина на живот е първа стъпка при всички пациенти, като е фокусирана върху ограничаване вредното въздействие на идентифицираните рискови фактори.

Терапията е приложима при всички пациенти и включва:

• ограничаване на вредните навици: препоръчва се своевременен отказ от тютюнопушене, ограничаване консумацията на алкохол, подобряване на хранителните навици, мерки за противодействие на хроничния стрес и други
• контрол над теглото: при пациенти с наднормено тегло и затлъстяване се препоръчва предприемане на подходяща и строго индивидуализирани мерки за корекция на теглото и поддържане на оптималното за възрастта телесно тегло
• диета и хранене: необходимо е ограничаване консумацията на мазни, пържени храни, тестени изделия, сладкарски изкушения, фаст фууд. Препоръчват се хранителни режими, богати на протеин, полезни мазнини и бавни въглехидрати. Необходимо е ограничаване на газираните напитки, алкохол, напитките с кофеин и повишен прием на течности (вода, чай, айрян, прясно изцедени плодови сокове)
• упражнения: в началните етапи на периферната артериална болест повишаването на физическата активност и редуциране на другите рискови фактори води до изключително добри резултати, забавяне на прогресията и намаляване значително риска от усложнения. Препоръчва се ежедневна физическа активност за 30 до 60 минути, като това може да включва разходка, каране на колело, бягаща пътечка, плуване. Високо интензивните интермитентни тренировки също дават добри резултати, но може да се наложи контрол в началото във връзка с риск от поява на болка при натоварване
• висока хигиена: тъй като периферната артериална болест предразполага към появата на рани, язви, бактериални и гъбични инфекции по краката, се препоръчва спазване на изключително висока хигиена. Това включва ежедневно измиване с подходящи козметични средства, нанасяне на подходящи хидратиращи препарати, употреба на подходящи чорапи (материя, която не спарва, не стяга, не задържа влага)

Промените в начина на живот в дългосрочен план забавят прогресията на заболяването, намаляват неговата тежест и са своеобразна профилактика на асоциираните с периферната артериална болест усложнения.

Медикаментозно лечение при периферна артериална болест се назначава при липса на ефект от лайфстайл лечението, при наличие на леки или умерени оплаквания, при подлежащи заболявания, които не са добре контролирани, както и по преценка на лекуващия лекар:

• лекарства за подобряване на липидния профил: за подобряване на показателите от липидния профил и основно понижаване на общия холестерол, лошия или LDL-холестерол и триглицеридите и повишаване нивата на добрия или наричан още HDL-холестерол се препоръчват подходящи антидислипидемични лекарства, като най-широко използвана е групата на статините (симвастатин, ловастатин, розувастатин, флувастатин и други), по-рядко се използват фибрати, езетимиб и никотинова киселина
• антихипертензивни средства: пациенти с високо кръвно налягане и диагностицирана или не артериална хипертония подлежат на подходяща терапия. Сред едни от най-предпочитаните средства, особено при наличие на подлежащ захарен диабет и/или бъбречни увреждания, са така наречените АСЕ-инхибитори (еналаприл, рамиприл, периндоприл и други) и сартаните (лосартан, валсартан, кандесартан). Опции на избор са калциевите антагонисти, някои слаби диуретици. Повишено внимание е необходимо при прием на бета-блокери, тъй като последните могат да влошат липидния профил
• лекарства за контрол на кръвната захар: при висока кръвна захар, влошена инсулинова резистентност, преддиабет или диабет е необходимо предприемане съответните мерки за контрол над нивата на глюкозата. Това се постига най-често с някои от съвременните перорални антидиабетни лекарства, като сред едни от най-често използваните са бигванидите (метформин), DPP-4 инхибитори (ситаглиптин, вилдаглиптин), GLP-1 аналози (семаглутид, лираглутид)
• антикоагуланти и антиагреганти: за намаляване риска от тромботични инциденти опции на избор са ниски дози ацетилсалицилова киселина (между 75 и 300 милиграма дневно), клопидогрел, дипиридамол, тикагрелор и други
• други: след консултация с лекуващия лекар и по негова преценка могат да се назначат и други лекарства, включително за облекчаване на мускулните спазми, добавки с магнезий, витамини от група В, антиоксиданти, аминокиселини, фитопродукти и други

Пациентите с периферна артериална болест е необходимо да избягват лекарства, действащи като вазоконстриктори (стесняват съдовете) и някои лекарства за хрема и настинка, съдържащи псевдоефедрин във връзка с риск от влошаване на оплакванията.

Хирургично лечение и операция се налага при пациенти, които не се повлияват от консервативното лечение, при наличие на тежки разязвявания и гангренозни промени, тежки клинично протичане и нарушаване комфорта и начина на живот.

В зависимост от локализацията на болестните изменения, засегнатите артерии и редица фактори от страна на пациентите се подбира подходяща оперативна техника. Сред едни от най-често прилаганите се включват:

• англиопластика с или без поставяне на стент: това е една от най-често извършваните процедури, като се прилага за подобряване проходимостта на артериите. Поставяне на стент е особено ефективно за големите артериални съдове, като намалява риска от реоклузия
• байпас хирургия или реваскуларизация: при тази форма на оперативно лечение се създава алтернативен път около блокирания артериален съд. Използват се синтетични материали или материал от съдовете на пациента
• тромболитична терапия: при наличие на тромб, блокиращ артериален съд, може да се приложи тромболитична терапия, като се прилага тромболитичен агент директно на мястото на запушването
• ампутация: ампутацията е крайна мярка при липса на други опции и тежки гангренозни изменения, като се препоръчва нейното възможно най-дистално извършване с цел запазване на по-голяма част от крайника

Хирургичното лечение крие своите рискове, като за тяхното минимизиране се препоръчва подходяща предоперативна подготовка и адекватни следоперативни грижи и физиотерапия.