7. Диагноза и изследвания

Подробният и обстоен разпит в комбинация с целенасочен преглед могат да насочат опитните специалисти към назначаването на подходящи изследвания с цел установяване на причините, провокиращи настъпилите промени и оплаквания:

• данни от анамнезата: важно значение имат давността, тежестта и особеностите на оплакванията (поява на болка, изтръпване, мравучкане преди или след физическо натоварване, засегнати области, нарушения в походката), повлияване на оплакванията от прием на лекарства
• оценка на рисковите фактори: важно значение имат възрастта на пациентите, телесното тегло (изчисляване на индекс на телесната маса), кръвното налягане, вредни навици (особено тютюнопушене, като важно значение има давността на навика и броят изпушени цигари на ден), както и наличието на известни подлежащи заболявания, като с особено важно значение са диабет, сърдечно-съдови и бъбречни нарушения, онкологични заболявания, атеросклероза, нарушения в липидния профил и други
• данни от физикалния преглед: при физикалния преглед се обръща особено внимание на налични промени в подвижността на крайниците, промени по кожата, промени в походката, наличие на рани и/или язви. Обстойният преглед в комбинация с неврологичен статус могат да услеснят диференциалната диагноза

Липсват специфични показатели при периферната артериална болест, но наличието на промени в някои от поакзателите може да насочи към заболяването, неговата етиология и рискови фактори. Сред едни от най-често назначаваните изследвания се включват:

• липиден профил: изключително важно е проследяване нивата на показателите, включени в липидния профил (общ холестерол, триглицериди, LDL-холестерол, HDL-холестерол, някои съотношения между показателите и така наречените атерогенни индекси). Хиперхолестероелмията и хипертриглицеридемията са водещи рискови фактори, като установяването им изисква стартиране на подходяща медикаментозна терапия в комбинация с диета и редукция на теглото
• кръвна захар: препоръчва се проследяване нивата на кръвната захар и хематокрит при всички пациенти, тъй като тези данни позволяват оценка на наличен подлежащ диабет, предидабетно състояние или лица, изложени на риск. Сам по себе си захарният диабет е рисков фактор за развитие на съдови увреждания, включително периферна артериална болест
• чернодробни ензими: установяването на високи нива на чернодробните ензими може да насочи към подлежащ проблем, който да е допринесал за развитието на периферната артериална болест. Високите нива на чернодробни ензими и билирубин на фона на анамнеза за ежедневна консумация на алкохол или прекаран хепатит изсиква повишено нвимание и консултация
• креатинин и урея: за установяване на налични подлежащи, недиагностицирани бъбречни увреждания могат да се изследват нивата на урея, креатинин, пикочна киселина, уринен анализ и други
• други лабораторни изследвания: при възможност могат да се излседват нивата на хомоцистеин, някои хормони, маркери на възпалението и други с цел подпомагане на диагнозата и диференциалната диагноза

Образните методи на изследване са чудесен метод за визуализиране на наличните промени, плаки и отлагания по стените на големите кръвоносни съдове на долните крайници, поради което са предпочитан метод за потвърждение на диагнозата:

• ехография: ултразвуковото изследване или ехография на съдовете на долните крайници често е първият образен метод, който се назначава и който дава ориентировъчна информация и насоки за необходимостта от други изследвания
• ангиография: ангиографията представлява образно изследване на артериите на долните крайници с различни методики (рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) и подходяща контрастна материя. Това е високо информативно изследване и обикновено потвърждава или отхвърля диагнозата при периферна артериална болест
• други изследвания: при необходимост могат да се назначат и различни други видове образни и инструментални изследвания с цел подпомагане на диференциалната диагноза, диагностика на други подлежащи заболявания и увреждания, които може да лежат в основата на периферната артериална болест