Периферна артериална болест

Периферната артериална болест показва широко и повсеместно разпространение с честота в световен мащаб между 5 и 10 процента, нараствайки за лицата над 70 години в определени райони до около 20 процента. Честотата е по-висока с напредване на възрастта, при пушачи, при генетична предиспозиция, както и при наличие на някои хронични заболявания.

Основната причина за периферна артериална болест е натрупването на холестеролови плаки в артериите на долните крайници. По-рядко състоянието се причинява от съдово възпаление, травма, радиация.
Основните рискови фактори включват възраст над 50 години, тютюнопушене, заседнал начин на живот, висок холестерол, високо кръвна захар, подлежащ диабет, сърдечно-съдови заболявания и други.

Възможно е продължително безсимптомно протичане до стесняване лумена на артериите с около и над 60 процента.

Сред характерните за болестта признаци се включват:

• клаудикацио: интермитентно накуцване поради внезапна мускулна болка и крампи в резултат от влошената циркулация в крайниците
• изтръпване: често изтръпване, мравучкане, парене, спазми, слабост, бърза умора на краката
• студени крайници: засегнатият крак е по-студен от другия в резултат от лошото оросяване
• промени по кожата и ноктите: надлежащата кожа става лъскава, първоначално се зачервява, впоследствие става бледа със сивкав оттенък, налице е забавен растеж на космите, намалено окосмяване, забавен растеж на ноктите
• рани и язви: белег за авансирал процес е наличието на трудно зарастващи рани и разязвявания с риск от развитие на гангрена

Сред най-разпространената клинична класификация е тази на Fontaine, включваща:

• първи стадий: липса на оплаквания
• втори стадий: втори А стадий се характеризира с леко клаудикацио, докато при втори Б стадий клаудикациото е умерено или изразено и затруднява движенията и ходенето. Симптомите са налице при натоварване
• трети стадий: характерните симптоми се проявяват не само при движение, но и в покой и след почивка
• четвърти стадий: наличие на рани, язви, гангренозни промени по кожата на крайника

Продължителното персистиране на оплакванията при липса на лечение или неподходящо лечение, както и наличието на множество подлежащи рискови фактори увеличават риска от усложнения. Най-характерни са исхемичните увреждания на долния крайник, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти, включително инфаркт и инсулт.

Диагнозата изисква комплексен подход за различаване на периферната артериална болест от други съдови нарушения и болести с различна етиология. За целта е необходим обстоен разпит и физикален преглед, разширени лабораторни изследвания, ехография и/или ангиография на долните крайници.

Лечението при периферна артериална болест е комплексно и строго индивидуализирано, като може да включва:

• лайфстайл терапия: леките форми подлежат на ефективен контрол чрез промени в начина на живот, фокусирани към редуциране на рисковите фактори чрез отказ от тютюнопушене, отслабване, диета, упражнения
• лекарствена терапия: при необходимост се преминава към симптоматична медикаментозна терапия с лекарства за намаляване на холестерола, намаляване на кръвната захар, контрол над кръвното налягане, антиагреганти и други
• операция: при липса на ефект от консервативните мерки, сериозни оплаквания, гангрена се преминава към подходящо хирургично лечение, което включва различни техники, като ангиопластика с или без поставяне на стент, реваскуларизация, тромболитична терапия, ампутация и други

Профилактиката е неспецифична и насочена към ограничаване на рисковите фактори. Това налага отказ от тютюнопушенето, корекция на вредните навици, ежедневна физическа активност, подходяща диета, редукция на теглото, контрол и лечение на наличните подлежащи заболявания.