5. Класификация и стадии

Съществуват множество класификации за стадиране на периферната артериална болест, като най-разпространена, приложима и използвана от специалистите е класификацията на Fontaine, която е предимно клинична и може да се използва за подпомагане на диагностичния процес. Състои се от четири стадия, характерно за които е следното:

• първи стадий: първият стадий е асимптоматичен (без налични оплаквания), като може да продължи дълги години в зависимост от общото здравословно състояние на пациентите
• втори стадий: втори стадий се подразделя на две подкатегорий в зависимост от тежестта. При по-леката форма или втора А степен пациентите се оплакват от калудикацио и болка в долния крайник по време на физическо натоварване, докато при по-тежката форма или втора Б степен е налице умерено до тежко проявено клаудикацио и значителен болков синдром
• трети стадий: характерно е наличието на болка, парене, мравучкане, изтръпване в засегнатия крайник по време на покой или почивка
• четвърти стадий: при най-тежкия стадий се наблюдава формиране на рани, язви и склонност към гангренозни изменения по хода на засегнатия крайник

Тази класификация е създадена през далечната 1954 година от Rene Fontaine за дефиниране и определяне на тежестта на исхемичните промени, засягащи долните крайници в хода на периферната артериална болест.

Налични са многобройни калсификации, целящи улесняване на диагностичния и лечебния процес, като те са предназначени главно за тесните специалисти и се отнасят до определяне на тежестта на исхемичните промени, наличието на раневи изменения и/или разязвявания, гангрена.