7. Терапевтичен подход при множествена склероза

По време на остър пристъп или атака се назначават подходящи средства и методи с цел бързо облекчаване на проявите, намаляване рисковете от възникване на различни по вид и тежест усложнения и улесняване на пациентите в изпълнението на техните битови, социални и професионални ангажименти:

• кортикостероиди: най-често се назначават перорален преднизон или парентерален (интрамускулен или интравенозен) метилпреднизолон с цел бързо овладяване на възпалителния процес, ангажирал нервните структури. Кортикостероидите се прилагат по схема с постепенно повишение и последващо постепенно понижение на дозите, като благодарение на мощните си противовъзпалителни и имуносупресивни свойства обикновено водят до бързо облекчение на пациентите
• плазмафереза: лечение с помощта на плазмафереза се назначава при тежки нови признаци на множествена склероза, както и при липса на ефект или наличие на сериозни противопоказания за терапия с кортикостероиди. Плазмаферезата е терапевтичен, инвазивен метод, с помощта на който се отстраняват анормалните макромолекули от системната циркулация на пациента. Във връзка с краткосрочните си ефекти, манипулацията е подходяща главно за овладяване на острите атаки на заболяването, но не и за поддържане на дългосрочна ремисия и забавяне прогресията на болестта

В междупристъпните периоди с цел забавяне, доколкото е възможно, прогресията на болестния процес, се назначават лекарства от различни групи под формата на монотерапия или комбинация от средства в различни лекарствени форми (за перорална или парентерална употреба), като сред най-популярните се включват:

• инжекционни средства: опции на избор са бета-интерфероните (интерферон бета-1а и интерферон бета-1б), глатирамер ацетат и офатумумаб. Бета-интерфероните могат да се инжектират подкожно или интрамускулно, като са едни от най-често използваните средства, водещи до редукция на честотата и тежестта на пристъпите на множествена склероза. Глатирамер ацетат се прилага подкожно и потиска атаките на имунната система, насочени срещу миелина. Техни чести странични ефекти са локални реакции, грипоподобни оплаквания, обриви и други
• перорални лекарства: лекарствата, налични за перорална употреба, са многобройни, като само част от тях включват финголимод, диметил фумарат, терифлуномид, сипонимод, кладрибин и други. Различните медикаменти се приемат в различни дозови интервали (някои се прилагат еднократно дневно, други по-често), като основната им цел е забавяне прогресията на множествената склероза, удължаване на ремисията и намаляване тежестта на пристъпите, като това се осъществява по различни механизми. Рисковете от поява на странични ефекти не са за подценяване и следва да се вземат под внимание, като в някои случаи се налага чест лабораторен контрол
• лекарства за венозна инфузия: под формата на венозна инфузия се прилагат много от лекарствата, само част от които включват натализумаб, алемтузумаб, митоксантрон и други. Натализумаб по същество представлява селективен имуносупресор и е един от най-често назначаваните агенти за лечение на множествена склероза, опция на първи избор при много от засегнатите. Алемтузумаб представлява моноклонално антитяло, което потиска белия кръвен ред и така забавя прогресията на множествената склероза. Основните рискове, които крият тези лекарства, се дължат на потискане на имунната защита и развитие на сериозни инфекции

Често към комплексното лечение се включват и различни симптоматични средства, които се подбират строго индивидуално в зависимост от основните оплаквания при отделните пациенти и се прилагат за различен период от време с цел облекчение на някои от основните симптоми на множествена склероза:

• мускулни релаксанти: за облекчение на болезнените мускулни спазми, парестезии, мравучкане и скованост, особено в долните крайници, често се назначават подходящи мускулни релаксанти, като например баклофен, тизанидин, циклобензаприн
• антиеметици: гаденето при някои пациенти създава значителен дискомфорт, поради което се налага допълнителен прием на антиеметици, като например домперидон, метоклопрамид, ондансетрон и други, главно за краткосрочно лечение
• психоаналептици: използват се различни лекарства за облекчаване на умората, като амантадин, модафинил, метилфенидат, но също и анксиолитици, лекарства за купиране на депресивни епизоди, за овладяване на тревожност и други психични и поведенчески разстройства
• урологични препарати: за облекчаване на тазово-резервоарните смущения може да се наложи допълнителен прием на толтерудин, оксибутинин и други в подходящи дози
• други лекарства: по преценка на лекуващия лекар може да се наложи провеждане на симптоматично лечение за овладяване на нарушенията на съня, сексуалната дисфункция, някои неврологични оплаквания и други