6. Диагностика и изследвания при множествена склероза

Обстойната анамнеза, внимателен физикален преглед и подробен неврологичен статус могат да насочат опитните специалисти, ограничавайки възможния кръг от заболявания. Обикновено след тази информация специалистите могат да назначат оптимални последващи изследвания в различни направления:

• особености от разпита на пациента: обръща се внимание на наличните оплаквания, тяхната давност, тежест и особености в проявлението, връзката им с прекарани наскоро инфекции, травми, наличие на други подлежащи заболявания, включително и с автоимунен характер. Особено внимание се обръща на фамилната анамнеза и данни за генетична предразположеност към заболявания
• особености от физикалния преглед: при клиничния преглед на пациентите се обръща внимание на сърдечната и белодробната функция, по преценка се осъществява палпация на черен дроб и слезка, проследява се кръвното налягане, телесна температура и други показатели
• неврологичен статус: определя се наличието на менинго-радикулерни симптоми, изследва се активността на черепномозъчните нерви, двигателните функции и различни рефлекси

изследване на зрението: изследването на зрението и установяването на специфични отклонения може да насочи специалистите, ограничавайки кръга от възможни заболявания, причиняващи оплакванията

Лабораторните изследвания обикновено не показват специфични отклонения при множествена склероза, но се назначават с цел отхвърляне на други възможни заболявания, протичащи с идентични оплаквания, но различна етиология и съответно различен терапевтичен подход.

Обикновено се назначават:

• кръвни изследвания: пълна кръвна картина с проследяване нивата на хемоглобин, хематокрит, кръвна захар, чернодробни ензими, маркери на възпалението, показатели на бъбречната функционална активност и други
• лумбална пункция: лумбалната пункция и последващото изследване на цереброспинална течност има важно информативно значение, като в пробата могат да се открият характерни субстанции и антитела (висока интратекална синтеза на IgG, олигоклонална хипергамаглобулинорахия), типични за множествената склероза, но също могат да се открият и специфични инфекциозни причинители при наличие на инфекциозна етиология и подлежащо микробно заболяване
• микробиологични изследвания: при съмнения за подлежаща инфекция с различна етиология (бактериална, вирусна, гъбична, протозойна) се назначават подходящи микробиологични изследвания за потвърждаване или отхвърляне на хипотезата

Образните методи на изследване са важен етап в диагностицирането на множествена склероза, като могат значително да подпомогнат диагностика и потвърждаването на състоянието, но също и значително да подпомогнат диференциалната диагноза и различаването на това неврологично увреждане от някои други:

• ядрено-магнитен резонанс: стандартен ядрено-магнитен резонанс или с използване на контраст може да покаже зоните или регионите в мозъка и гръбначния стълб, засегнати от множествената склероза, които се визуализират с характерни образи
• електроенцефалограма: електроенцефалограмата или ЕЕГ позволява екетрофизиологично наблюдение и записване на електрическата активност на мозъка. Методът е неинвазивен, като е слабо информативен за потвърждаване на състоянието, но може да подпомогне уточняването на тежестта, наличните отклонения и прогресия на болестните изменения
• евокирани (предизвикани) потенциали: често използван метод, при който се измерва електрическата активност на мозъка в отговор на зрителни, слухови или соматосензорни стимули и дразнения. Често се назначава за проследяване прогресията и ефективността от терапията при множествена склероза и редица други тежки неврологични увреждания. При над две трети от пациентите се установяват абнормни зрителни евокирани потенциали, в по-слаба степен соматосензорни и слухови
• оптична кохерентна томография: с този образен метод на изследване се проследяват наличните увреждания по хода на зрителния нерв, като тестът се назначава както при наличие на отклонения в изследването на зрението, така и при липса на отклонения за ранна оценка на състоянието му. Методът дава информация за наличието на атрофия или оток на различни слоеве на ретината, установява изтъняване на ретинния слой от влакна, като промените в ретината в много от случаите корелират с тежестта на множествената склероза