Множествена склероза

Множествената склероза е най-често срещаното, повсеместно разпространено автоимунно заболяване, водещо до тежки и перманентни увреждания на централната нервна система, засягащо предимно младите активни хора, на възраст между 20 и 40 години, с до три пъти по-висока честота сред женския пол.

Причините за поява на болестта не са напълно изяснени, като се предполага комплексното въздействие на генетични, имунологични и фактори от околната среда. Автоимунният процес може да бъде отключен под въздействие на някои инфекции, дефицит на витамин Д, дефицит на витамин В12, тютюнопушене и други.

Множествената склероза протича с разностранни, вариращи в широки граници при отделните пациенти симптоми и признаци, по-характерни от които са:

• неврологични оплаквания: слабост, изтръпване, мравучкане, сетивни нарушения, мускулна спастичност
• нарушения в походката: нарушенията в координацията, треморът и замайването са основна причина за промени в походката
• говорни и зрителни нарушения: зрителните нарушения са много чести и могат да включват двойно виждане, замъглено зрение, частична или пълна загуба на зрение, а говорните нарушения често включват накъсана и сакадирана реч
• други симптоми: психични и поведенчески разстройства, когнитивен спад, тазово-резервоарни нарушения, сексуална дисфункция, затруднено преглъщане и други

Различават се следните основни форми на заболяването:

• клинично изолиран синдром: описва се наличие на единичен пристъп, продължаващ над 24 часа
• рецидивираща множествена склероза: най-честата форма, протичаща с редуване на пристъпи с поява на нови симптоми, последвани от ремисия
• първична прогресираща форма: от самото начало болестта протича с плавно, прогресивно влошаване на симптомите
• вторична прогресираща форма: болестта започва като пристъпно-ремитентна, но симптомите се задълбочават, прогресират и се влошават без поява на последващи ремисии

Допълнително всяка една форма може да протече леко, умерено или тежко при отделните пациенти.

Няма единен тест за потвърждаване на диагнозата, обикновено се назначават комплексни изследвания:

• анамнеза и неврологичен статус: давност, тежест и особености на оплакванията, промени в неврологичния статус, данни за засягане на други органи
• лабораторни изследвания и лумбална пункция: кръвни изследвания и микробиологична диагностика се извършват за подпомагане на диференциалната диагноза, а резултатите от лумбалната пункция често показват наличие на характерни антитела
• образна диагностика: ядрено-магнитен резонанс, нативен или с контраст, евокирани потенциали, електроенцефалограма, оптична кохерентна томография и други

Множествената склероза няма етиологично лечение, прилагат се различни лекарства и средства за забавяне прогресията и подобряване състоянието на засегнатите:

• лечение на остър пристъп: кортикостероиди в подходящи дози, а при някои може да се наложи и плазмафереза
• забавяне прогресията на болестта: интерферони, моноклонални антитела, имуномодулатори и други агенти в различни лекарствени форми
• симптоматична терапия: мускулни релаксанти, антиеметици, урологични средства, психоаналептици и други

Често за постигане на оптимални резултати към конвенционалното лечение на множествена склероза се препоръчват и някои общи мерки:

• физикална терапия: кинезитерапия, лечебен масаж, лечебна гимнастика, трудова терапия
• хранителни добавки: прием на витамини от група В, витамин Д, селен, магнезий, омега-3 мастни киселини, гинко билоба и много други
• други методи: управление на стреса, осигуряване на достатъчно сън и почивка, апитерапия и други