5. Клинични форми и стадии на множествена склероза

От клинична гледна точка клинично изолираният синдром се разгледа като предхождащо множествената склероза състояние и при липса на последващ пристъп диагноза не се поставя, но при наличие на следващи пристъпи е вероятно поставянето на диагноза пристъпно-ремитентна множествена склероза.

При този изолиран пристъп симптомите продължават поне 24 часа, като се дължат на процесите на демиелинизация в централната нервна система.

При клинично изолиран синдром поставянето на диагноза е силно затруднено, като често изисква комплексни изследвания и извършване на лумбална пункция. Откриването на повече от една лезия или позитивни олигоклонални антитела повишава вероятността от диагностициране на множествена склероза, като при следващ пристъп състоянието се означава като рецидивираща или пристъпно-ремитентна форма на болестта.

Рецидивиращата множествена склероза се означава още като пристъпно-ремитентна форма (редуване на периоди на обостряне и ремисия) и е най-често срещаната форма на множествена склероза, като около 85 процента от пациентите се диагностицират първоначално с тази форма на болестта.

При пристъпно-ремитентната форма се наблюдава наличие на епизоди от нови или влошаващи се стари симптоми, последвани от периоди на ремисия с частично или пълно затихване на симптомите. По време на ремисията проявите са едва набелязани или липса, като е налице лека до умерена прогресия на болестния процес.

Нови симптоми могат да се проявят в рамките на часове, дни или седмици, като най-често първоначално включват умора, мравучкане и изтръпване, замъглено зрение, двойно виждане, загуба на зрение, нестабилна походка, слабост и други, като обикновено тези прояви персистират в рамките на няколко дни или седмици и впоследствие отшумяват с или без специфична терапия. До появата на следващия пристъп може да минат дни, седмици или дори години, като много трудно може да се предскаже ходът на болестта.

Нарича се още първично-прогредиентна множествена склероза, като характерно за тази форма е прогресивното влошаване на симптомите, без ранни прояви на ремисия и обостряне, като са възможни периоди на стабилизиране на състоянието и периоди на влошаване, но без ясно проявени граници.

Около 15 процента от пациентите с множествена склероза се категоризират с първично-прогредиентна форма на болестта, като е налице прогресивно влошаване на неврологичната функция с времето. Често при тази форма се използват термините активен и неактивен за описване на болестния процес и наличието на нови или влошаващи се лезии.

Характерно в клиничното протичане е прогресивно нарушение на походката, мобилността, координацията, тежест и скованост в долните крайници, често в комбинация с редица други двигателни, тазово-резервоарни, когнитивни и други нарушения.

Нарича се още вторично-прогредиентна, като характерно за тази форма е стартиране като пристъпно-ремитентна (с рецидиви и ремисии), но симптомите на болестния процес започват да се задълбочават, болестта да прогресира, без периоди на ремисия и затихване на оплакванията.

При много от пациентите първоначално се описват добре проявени периоди на ремисия и влошаване, които след даден момент се заместват с прогресивно влошаване на състоянието на болния. При вторично-прогредиентната форма симптомите се задълбочават, появяват се нови или се влошават старите прояви на болестта, като са възможни редки и кратки периоди на стабилизиране на състоянието, но не и ремисия.

Клиничният ход при пациентите с тази форма на множествена склероза е сред един от най-тежките и сериозни, водейки бързо до различни по тежест увреждания.

Стадирането на множествената склероза е изключително субективно, като обикновено отделните форми служат за проследяване прогресията на болестта. Допълнително всяка отделна форма може да протече с различна тежест и различна палитра от прояви при отделните пациенти, поради което допълнително се подразделят на:

• лек стадий: леко протичане се описва при много от засегнатите, като са налице само част от характерните за болестта прояви, извени в лека степен, едва набелязани
• междинен стадий: налице са симптоми и признаци, типични за ранните етапи, но изразени в по-силна степен
• тежък стадий: при тежко протичане са описва изключително широка палитра от симптоми и признаци с мултисистемен характер, които значително затрудняват социалния, битов и професионален живот на пациентите
• бенигнена форма: тази форма се характеризира с леко протичане и периоди на продължителна ремисия. Описва се при пет до десет процента от засегнатите, като основните критерии са състояние на болния и тежест на оплакванията поне 15 години след поставяне на диагнозата
• малигнена форма: при тази форма е налице тежко протичане, бърза прогресия и бърза инвалидизация на пациентите, като формата се отличава с лоша прогноза и скъсена очаквана продължителност на живот на засегнатите