3. Форми на детска церебрална парализа

Определянето на формата на детската церебрална парализа има важно значение при последващото проследяване на пациентите и терапевтично поведение. Съществуват четири основни форми, които се различават в зависимост от типа на двигателното разстройство и зоната на увреждане в мозъчните структури:

• спастична церебрална парализа: представлява най-често срещаният тип церебрална парализа, причинена от увреждане на моторния кортекс или пирамидните пътища, наблюдавана при около 80 процента от пациентите с ДЦП и характеризираща се с мускулна скованост и наличие на резки движения. Подразделя се на спастична диплегия, (ангажират се мускулите на долните крайници), спастична хемиплегия (засегната е едната половина на тялото с промени в мускулатурата на крайниците от засегнатата страна с или без изкривяване на гръбначния стълб, проблеми с говора и гърчове) и спастична квадриплегия (най-сериозният подтип с двустранно засягане на крайниците, торса, проблеми с говора, зрението и слуха)
• дискинетична церебрална парализа: причинява се от увреждане на базалните ганглии и/или малкия мозък, като се характеризира с променливи оплаквания в мускулния тонус и наличие на неволеви движения. Засягането на лицевата мускулатура протича с промени в мимиката, говора, изтичане на слюнка. Дискинетичната форма допълнително се подразделя на атетоиден (движенията са бавни, криви, като гърчове), хореоатетоиден (движенията са безцелни и неконтролирани) и дистоничен (налице са промени в мускулния тонус)
• атактична церебрална парализа: тази форма е рядка и се причинява от увреждане на малкия мозък, водещо до проблеми с двигателния контрол и движението, съответно води до проблеми с координацията и баланса, нестабилна походка, тремор и засягане на фината моторика
• смесена церебрална парализа: характеризира се с увреждане на множество области в мозъка, което води до различно по вид, тежест и особености комбиниране между отделните видове с превалиране на различни прояви, като по-често се среща комбинация от спастична и дискинетична форма на ДЦП

Съществуват различни класификации на тежестта на детската церебрална парализа, които се базират на способността за движение, баланс, походка, способността за седене, фина моторика (писане, рисуване), необходимост от използване на адаптивна технология (различни помощни средства) и други.

Въпреки многобройните класификации една от леснодостъпните, разбираеми, приложими и често използвани в клиничната практика класификация подразделя детската церебрална парализа на лека, средно тежка и умерена форма, като много често пациентите попадат в междинна форма. Грубите разлики между отделните форми на ДЦП по тежест и съответните форми включват:

• лека форма на ДЦП: липсват съществени двигателни нарушения и пациентите могат да ходят и да се движат без ограничения. Това не изключва вероятността от наличието на асоциирани заболявания и затруднения в някои сфери (говор, зрение, слух, когнитивни умения). В много случаи към леките форми (междинно състояние между лека и лека към умерена форма) се причисляват и пациентите, които могат да ходят самостоятелно на дълги разстояния, но не могат да скачат или бягат
• лека към умерена форма на ДЦП: пациентите с лека към умерена форма изпитват затруднения за продължително самостоятелно придвижване, не могат да бягат, да скачат, но могат да седят самостоятелно или с малка опора. Често тези пациенти се нуждаят до допълнителни помощни устройства (например проходилка, бастун) за придвижване на закрито
• тежка форма на ДЦП: при тежката форма на ДЦП пациентите не могат да се придвижват самостоятелно без помощта на допълнителни адаптивни устройства, но могат сами да се придвижват с помощта на инвалидна количка (моторизирана или ръчна), при по-тежките случаи се нуждаят от подкрепа за поддържане позицията на главата и шията